Част 4, Глава 2

„Хората са изобретили времето, за да се чувстват удобно в пространството. Но то всъщност не съществува. Всичко, което изпитваме, се случва в един миг.“

А. Айнщайн

МОТИВАЦИЯ, МОТИВАЦИЯ, АМА И МАЛКО ДИСЦИПЛИНА…

Бианка Йовова

ЛИЧНО

Спомням си, преди време попаднах на статия, в която се твърдеше, че дисциплината е много по-важна от мотивацията. Нещо повече, че мотивацията всъщност не става за нищо, защото е само една удобна концепция за глезльовци, които си седят, очаквайки да им дойде настроението (мотивацията), за да свършат нещо, вместо да запретнат ръкави и да се хванат здраво на работа. Дисциплината – прокламираше шумно авторът – е единственият път към успеха! Да де, ама кой успех? И кое е успех?

Успех ли е да отгледаме изключително дисциплинирано дете, което не смее да мръдне в присъствието ни, за да не сбърка нещо? Успех ли е да си супер дисциплиниран в ученето, ако за сметка на това си непрекъснато затворен вкъщи и нямаш приятели? Успех ли е да си много дисциплиниран и изпълнителен служител, който другите използват, прехвърляйки му задачи до изнемога?

Всичко е добро в някакви граници. Не е нужно да отречем едно, за да възхвалим друго. Можем да вземем най-доброто и от двете.

Статията беше доста крайна, но пък ето, факт, че я помня и до днес. Явно ме е „боднала” по някое слабо място, свързано с дисциплината… Та, както се казва, във всичко има зрънце истина, и тъкмо за това искам да напиша нещо тук.

ТЕОРЕТИЧНО

Какво е мотивация?

Най-краткото определение:

Мотивацията е импулс, който кара човек да действа.

Привличаща е думата импулс, защото носи идеята за стремеж, порив, желание, нагласа, стимул, който задвижва към целта. Да не забравяме обаче, че мотивацията може да ни накара и да спрем, да изчакваме, да мълчим… Тя е свързана с нужди, желания, очаквания, удовлетворение или разочарование. Ако се опитаме да обобщим, – това са всички онези вътрешни и външни потребности, които ни карат да се държим по определен начин, правейки или не правейки нещо.

Какво е дисциплина?

Отново най-краткото определение:

Дисциплината е подчинение, спазване на установени правила.

Отблъскваща е думата подчинение, защото носи идеята за потискане на импулса, за пренебрегване на нужди, както и строгост, суровост и налагане от другата страна. Но да не забравяме, че дисциплината може да бъде също полезен за съществуването порядък, способност за самоуправление и регулиране на импулсите. Тя е начин за постигане на ред чрез възнаграждения и санкции – важен елемент от съществуването на всеки социум. И всъщност, обобщено, дисциплина са всички онези вътрешни и външни правила, които ни карат да се държим по определен начин, правейки или не правейки нещо.

Ако съпоставя определенията и се хвана за логиката, бих стигнала до извода, че: мотивацията е импулс, дисциплината е потискане на импулса, следователно дисциплината потиска мотивацията.

Ако пък съпоставя обобщенията и се хвана за думите, излиза, че мотивация и дисциплина са почти едно и също, с изключение на „потребности” и „правила”.

Това, разбира е импровизация, игра на логика и думи, в която нямам за цел да обявя краен победител, а да предам основната идея:

Мотивацията и дисциплината имат много общо помежду си. Различното е, че в основата на мотивацията преобладаващо стоят емоциите (потребности), а в основата на дисциплината, преобладаващо стои разумът (правила). И още едно уточнение – тук говорим предимно за самодисциплината.

ПРАКТИЧНО

И така, какво избирате? Потребности или правила? Емоции или разум?

Все едно да ви накарам да изберете между тялото и ума си. Можете ли да се саморазделите и да се самоизберете?

Да се справим с управлението на времето само чрез дисциплина или само чрез мотивация, е като да се опитваме да лекуваме само тялото, без да се интересуваме какво става в душата на човека.

Напоследък все повече се говори за връзката между тяло, емоции, мисли и поведение. За това неразделно цяло – човешкото същество, – което напредъкът на науката и цивилизацията за един дълъг период от развитието си се опитваше да раздели на части. И да развива, лекува или цени приоритетно всяка част поотделно.

Не е нужно да повтаряме тази грешка по отношение на мотивацията и дисциплината. Не е нужно да делим емоциите от мисълта, желанията от задълженията. След като очевидно и двете съществуват едновременно, следователно има някаква основателна причина за това.

ТЕОРЕТИЧНО

Все по-голяма популярност се дава на концепцията за „Емоционалната интелигентност” – онази съвкупност от качества, включващи всички аспекти на личността, които определят успешността и реализацията, както в професионален, така и в личен план.

Даниъл Голман в едноименната си книга нарича емоционалната интелигентност набор от умения. Той изброява: „възможността да мотивираш себе си, да проявяваш постоянство в трудни моменти, да контролираш импулсите си и да отлагаш възнаграждението за усилията си, да регулираш настроенията си и да избираш съобразно поведение, да не позволяваш на тревогата да пречи на мисленето, да проявяваш съпричастност и да живееш с оптимизъм”.

ЛИЧНО

Чета, препрочитам тези умения и се питам: кои от тях да причисля към мотивацията, и кои към дисциплината. И пак стигам до същото – защо да е или-или? Защо да не се възползвам от предимствата и на двете?

Мотивацията е творчество, а дисциплината – навик.

Имам нужда и от едното, и от другото.

ПРАКТИЧНО

Реалният живот често изисква от нас да правим неща, които няма как да приемем с ентусиазъм. Тук мотивацията ни се натъква на непреодолимо препятствие – как да „сътвори” желание към нещо, което обективно не ни привлича по никакъв начин. Има фалш в това да твърдим, че можем да си създадем естествен, вълнуващ импулс (= мотивация) към всичко.

Тогава на помощ идва дисциплината, която отделя действието от настроенията и чувствата, и по този начин решава проблема с липсата на желание. Самодисциплината е моторът на разума, който просто работи, а не се „вълнува”, няма нужда от импулс, а само от енергия.

Мотивацията е зависима от емоциите, затова често е променлива. Нужно е да я захранваме непрекъснато. Струва ви се изморително? Или отегчително? Когато усетите такива съпротиви, сетете се за храната, която осигуряваме на тялото си поне три пъти на ден… без да се изморяваме… без да се отегчаваме… често с голям ентусиазъм…

Мотивацията е вид емоционална храна, която е нужно да приемаме редовно.

И така: мотивация, мотивация и малко дисциплина. Според моята рецепта, нека да е в съотношение 2:1. Вие можете да си харесате ваша рецепта. Важното е да ви е по вкуса!