ЗаБАВНО

Шефове си споделят опит:

– И как така твоите служители не закъсняват?

– Много просто – имам 60 служители, а местата за паркиране са само 20.

ЗА МЕН И ЗА ДРУГИТЕ

Калина Стефанова

Понякога става така, че губим мотивацията да направим едно или друго нещо. Обикновено това е свързано с прекаляване с нещо и недостига на друго. Затова толкова много, и в коя ли не сфера, се говори за „златната среда“, „център”, „баланс“ и т.н.

Хубаво, ама каква златна среда да намерим, като има купища от неща, които сме длъжни да направим и всичките ги слагаме на първо място. Също така, има купища неща, които искаме да направим, но не ни стигат ресурсите, включително времето.

ТЕОРЕТИЧНО

Навярно сте чували, че за всяка дейност, особено когато е работа (платен труд), са ни нужни два вида мотивация:

външна и вътрешна мотивация

Външната са външните стимули и причини: заплащане, престиж, последователи. Нещата, които ни доставя светът отвън.

Вътрешната е свързана с личното удовлетворение и удоволствие. Нещата, които ни карат да се чувстваме добре, заради нашите личностни характеристики, потребности и ценности.

Открай време се знае, че онова, което ни доставя удоволствие, се върши с лекота, бързо и успешно. За всекиго удоволствието може да има различен източник. Никой не може да ви каже, че едно е правилно, а друго грешно.

Има хора, на които им е приятно да изпълняват задачи по нареждане и задължение. Стриктни, точни, дисциплинирани са и им е хубаво от това. Има хора, които само при мисълта, че някой друг им нарежда, полудяват и ползват цялата си енергия за съпротива, дори когато разбират, че така бойкотират и себе си.

И двата вида мотивация са важни и е добре да не се подценяват и да се зачитат.

Болка и удоволствие

В същността си човешкия ни живот е воден от непрестанния стремеж да намалим болката и да увеличим удоволствието. Естествено, в живота ни е ту хубаво, ту не чак толкова. Нека се съгласим, че е нормално да е така. Освен това, съпоставянето ни стимулира допълнително да се активираме в посоката, която желаем.

ЛИЧНО

Вероятно вече се питате как това познание да ни послужи за управляване на времето? Предлагам ви личното си изследване по въпроса. С годините, в които вършех доста работа, понякога непосилна, се научих не просто да си правя списъци със задачи и планове, ами да съобразявам това със следните „оси“. Когато слагам задачите в програма, гледам да има „по нещо за всеки“.

Видове задачи

То е ясно, че задачите край нямат. Когато говорим за „приоритети“, слагате ли и себе си в това число? Провокирам ви с този въпрос, защото научих нещо много важно:

            Време има онзи, който обича себе си!

Връщам се към списъка със задачите. Нареждаме всичко, което мислим, че трябва да се свърши в даден срок, и започваме да оглеждаме по всяка една от двойките.

За мен – За другите

Желано – Трябва

Удоволствие – Неприятно

Лесно – Усилие

Кратко – Времеемко

Краткосрочни –  Дългосрочни

Има ли от всичко по нещо?

Това е единият важен въпрос. Ако не, променяйте от самото начало списъка. Доказано е, че ако си харесваме списъка, ще ни е по-лесно да се справим с него. Кога ще си харесваме списъка – когато сме заложили в него и удоволствие.

Вторият важен въпрос е за баланса. Дори да се изкушите и да изхвърлите онова, което не ви е приятно, трудно е и/или отнема много време, пак няма да постигнете „само удоволствие“.

ТЕОРЕТИЧНО

Защо не само удоволствие?

Защото сме социални същества и няма как да бъдем само получаващи и неактивни. Социумът около нас ще се задвижи и ще ни напомни, че няма да ни носи на ръце. Тогава се появява чувство за вина, ако това идва от любими хора, и куп други неща, които са свързани с другите и имаме нужда да съобразяваме. Добрата новина е, че сме така устроени, че можем да изпитваме удоволствие и от това, да даваме на другите, да преодоляваме препятствия, да печелим битки. Накратко, и в „негативното“ на пръв поглед, има „позитивно“.

Защо не само за другите?

Има хора, цял живот се раздават само. Имат своите причини за това. Чувстват се притиснати. Другите са по-важни от тях. Очакват „награда“. Не вярват, че заслужават да се обичат и да бъдат обичани. Чакат другите да се сетят да им дадат… и куп други „обяснения и оправдания“. Всеки има право на своето ниво на осъзнаване.

ЛИЧНО

Открих, че когато отделяш време за себе си, сред многото други неща, печелиш много повече от радост. Получаваш нова енергия, здраве, красота. Това води до увеличаване на уважението от околните, до по-ефективно свършена работа, за по-кратко време. И като цяло, спокойствието, че всичко е наред и че можеш да се справяш с живота си.

Връщаме се на „двойките“. Освен, че включваме в програмата за деня да има от всичко, горещо ви препоръчваме, подредбата им да се редува, когато е възможно. Например, ако току-що сте приключили с някакво дълго занимание, непременно следващото да е нещо кратко. Ако сте „нахранили” себе си с нещо удоволствено, минете веднага след това към нещо от по-усилните неща. Това редуване ни създава усещането за възможност на плана и не ни позволява да се отпуснем деградивно.

Ако е само трудно, дълго, неприятно и задължително, губим мотивация.

Ако е само лесно, приятно, за себе си и желано, се „размазваме“ и изпускаме края на организацията.

Изборът е само наш!

ПРАКТИЧНО

Практика „Планиране и вътрешен баланс“

Направете си списъка със задачи за даден срок. Най-просто е за един ден. Поставете до него списъка с „двойките“, за които ви разказахме. След това, отбележете до всяка една от задачите си „категорията“, в която е според вас, и знакът, който ѝ определяте по ваше чувство – „плюс“ или „минус“. Тук е важно да следвате собственото си усещане за удоволствие, положително и негативно и т.н. Разгледайте списъка пак! Има ли от всичко по нещо и дали е балансирано. Ако е нужно и възможно, разместете задачите, за да има редуване на „плюс“ и „минус“- дълго/късо, приятно/неприятно, лесно/трудно и т.н. Не е нужно да издребнявате, нито пък да се напрягате, ако нещо не се получава, както ни казва „теорията“ или Калина! Моля, чувствайте се свободни хора, дори от тази книга! Успех!

Задачи

+                  –

За мен – За другите

Желано – Трябва

Удоволствие – Неприятно

Лесно – Усилие

Кратко – Времеемко

Краткосрочни –  Дългосрочни

Примерен списък за деня:

1.Служебна среща – трябва, дълго, за другите, –

2.Обедна почивка – кратко, искам, за мен, +

3.Планиране за новия месец – дълго, трябва, неприятно, –

4.Колата на годишен преглед – кратко, за мен, лесно, +

5.Да взема детето от детската градина – трябва, бързо, за другите, +

6.Да отида на Йога – дълго, за мен, приятно, искам, +

Всичко е относително, разбира се. Тук, идеята е да бъдете съзнателни в избора, подредбата и най-вече истинското си отношение към нещата. Искаме да имаме кола, борихме се много за тази работа, детето ми е най-ценно на света, обичам да бъда с приятелите си, тялото ми има нужда от грижа. Всичко са задачи, съществуващи заради нашите желания, все пак и ползи от присъствието им в живота ни.




За мен и за другите-07.16




Практика-Планиране и баланс-01.38


Предишна глава

Следваща глава

СЪДЪРЖАНИЕ

Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
YouTube
YouTube
LinkedIn
LinkedIn
Share
Instagram

Запиши се, защото получаваш!

Всеки с регистрация получава периодичен бюлетин и e сред първите, които научават най-новото от tobekalina.com

 

Моля проверете посоченият от Вас е-майл адрес, за да приключите записването си.