Знаете ли, че…
КАЛЕНДАРЪТ
Календарът е система за отчитане на големи промеждутъци от време, основана на периодичното движение на небесните тела и най-вече Слънцето и Луната. Артефакти от палеолита показват, че Луната е била използвана за отчитане на времето още преди повече от 12 000 години.
ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР
Шумерската цивилизация(от края на четвъртото хилядолетие преди Христа и по време на третото хилядолетие преди Христа ) въвежда шестидесетичната система за отчитане на времето 360 дни (60х6) плюс още няколко, 60 секунди в една минута, 60 минути в един час и т.н. Юлианския календар е въведен от римския император Юлий Цезар. При него месеците са по-дълги от лунния цикъл и затова той не е удобен за следене на лунните фази, за сметка на това много точно показва сезоните. При завоюването на Египет римляните се запознават с нов за тях начин на летоброене и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето с европейската пролет, лято и т. н. По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римски календар, наречен Юлиански. Въведен е в Римската империя на 1 януари 46 г. пр.н.и така 1 януари става начало на годината. В него продължителността на годината е 365 дни и 6 часа. Всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.
ГРЕГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР
Земната тропическа година (времето, нужно за пълна обиколка на Земята около Слънцето) продължава малко по-малко от 365,25 дни (приблизително 365,242 дни) и така с течение на времето календарът постепенно се разминавал със сезоните. Поради тази причина през 1582 папа Григорий въвежда т. нар. Грегориански календар, който през следващите столетия е приет за официален в повечето държави.
ЧАСОВНИКЪТ
Примитивно средство за измерване на времето, известно от дълбока древност. В Египет устройство, датиращо около 1500 пр.н.е. с форма на T-квадрат, измерва времето посредством сянката, която хвърля. „T“ на устройството е ориентирано в източна посока на сутринта. На обяд устройството бива завъртано, така че да може да хвърля сянка и във вечерните часове.
СЛЪНЧЕВИЯТ ЧАСОВНИК
измерва времето по изменението на дължината на сянката на гномона (стрелката) и движението ѝ по циферблата. Тези часовници се споменават дори в Библията. Те са познати на хората от древни времена. Появяването им е свързано с момента в който човекът осъзнава връзката между положението и дължината на сянката и положението на слънцето.
ВОДНИЯТ ЧАСОВНИК
е най-прецизния уред за измерване на времето от древността, наречен още клепсидра. Един такъв е намерен в гроба на египетския фараон Аменхотеп I (1525 – 1504 пр.н.е.). Може да отчита времето дори през нощта, но има и недостатък, че изисква намесата на човек да регулира изтичането на водата.
СВЕТОВЕН ПРИНОС
Древните гърци редовно са записвали всички астрономически наблюдения с възможно най-точно отчитане на времето.
Арабските инженери правят няколко подобрения на водния часовник по време на средновековието.
През 11-и век китайците изобретяват първия механичен часовник със спусков механизъм.
ПЯСЪЧНИЯТ ЧАСОВНИК
използва струята на пясъка за отчитане на времето. Най-широка употреба намира в навигацията. Така например Фернандо Магелан използва 18 от тях на всеки кораб при околосветските си пътешествия (1522 г.). Съществуват доказателства за използването на пясъчните часовници още през 12-ти-13-ти век.
ЧАСОВНИКЪТ С МАХАЛО
е изобретен от Кристиян Хюйгенс през 1656 година и до 1930-те остава най-точният инструмент за отчитане на времето. Хюйгенс използва идеята на Галилео Галилей, с когото са приятели. Тези часовници трябва да са неподвижни, за да работят нормално, защото всяко движение нарушава периода на махалото и часовникът става неточен.
ХРОНОМЕТЪРЪТ
предназначен за измерване на кратки периоди от време с много голяма точност. Името му идва от гръцката митология, по-точно богът на времето Хронос(старогръцки Χρόνος). Неговото име на гръцки означава „разстояние “.Понякога се бърка с Кронос (Κρόνος), изобразяван като човек, задвижващ колелото на Зодиака.
АТОМНИТЕ ЧАСОВНИЦИ
са най-точните устройства за измерване и отчитане на времето днес. Те могат да запазят точността си до секунда в продължение на милиони години. Те се използват за калибриране на други видове часовници.
Около 2006 година, най-малката единица време, която е измерена директно е атосекундата (10−18 s) или 1026 пъти времето на Планк
Древните цивилизации и култури като тези на инките, маите древните гърци, вавилонците, по-късно хиндуизмът и будизмът съдържат концепцията за така нареченото колело на времето, което разглежда времето като циклично, състоящо се от повтарящи се събития.
В християнството, библейската концепция е, че времето е линейно, започва със сътворението на света и завършва с края на света. Някои други религии вярват, че времето има начало, но не и край.
НАЙ-МАЛКИЯ АТОМЕН ЧАСОВНИК
В света е произведен в Америка. Тежи само 35гр. Има размерите на кибритена кутийка и струва 1500 щ.д.
НАЙ-СКЪПИЯТ ЧАСОВНИК
На света е дамски. Толкова е скъп, че няма определена цена, но стойността му е 26 мил. долара. Формирана е на базата на всички 201 карата цветни диаманти по него. Гривна, която е по-скоро бижу, отколкото часовник
ПЪРВИЯТ ЕЛЕКТРОНЕН РЪЧЕН ЧАСОВНИК
През 1971г. българският изобретател Петър Петров (1919 – 2003) представя прототипа на първия електронен ръчен часовник, носещ името „Пулсар. .
ПОВЕРИЯ
Защо не се подарява часовник? В китайската култура йероглифът, който символизира думичката „часовник“ наподобява по форма йероглифа за думата „смърт“. Китайците са повярвали в това суеверие, а впоследствие то се е разпространило по целия цвят, включително в Европа.
На Изток се вярва, че часовниците са заредени с изключително силно негативна енергия. Това важни още повече за старинните часовници, които се предават от поколение на поколение в семейството. Счита се, че те са наслоени с отрицателните вибрации на аурите на всички хора, които са имали близък досег с предмета, отброяващ времето. Източни учения категорично забраняват даряването на часовник.
Хората с гадателски възможности смятат, че часовниците привличат зли духове. Да подарите часовник на приятел или любим човек означава, че рискувате да го загубите – буквално или в преносен смисъл.
В повечето култури по света не се гледа с добро око да се подарява часовник на възрастен човек. Възприето е, че старите хора се борят с времето, опитвайки се да спечелят за себе си възможност да останат по-дълго с децата и внуците си.