АНТИДОТ ЗА САБОТЬОРИ

МОТИВАЦИЯТА

Бианка Йовова

В тази книга говорим за партньорство с Времето, за метафората, че сме във взаимоотношения с него, и какви са те. Причината – вярваме, че най-същественото е да бъдем осъзнати за своето лично участие в процеса на управление на времето, по същия начин, по който лично участваме в развитието на всяка една връзка.

За науката няма такова нещо като:

„той шефът ми е ужасен“,

„те роднините ме ангажират твърде много“ или

„то времето не ми достига“

Да, за нашето възприятие и емоции е така, но за обективния, неутрален наблюдател, ние участваме и имаме своя дял в случващото се точно толкова, колкото и всички останали. Дори и тогава, когато не можем да го променим.

ЛИЧНО

Често се учудвам, колко категорични сме в отказа си да приемем тази истина.

Защо толкова се плашим от идеята за личното участие, защо така предпочитаме причините да са извън нас?

Моята логика е тъкмо обратната: от гледна точка на възможността за промяна, и съответно на подобряване на ситуацията ми, за мен е много по-оптимистично и мотивиращо да приема, че и аз имам дял в случващото се, защото това означава, че мога да направя нещо. Когато зависи от мен, мога да инициирам промяна, да участвам, да действам. В противен случай бих се оказала изцяло зависима от външния свят – от шефа, от роднините, от времето…

ТЕОРЕТИЧНО

Бих искала да споделя онова, което ме докосна най-много от всичко, което научих в процеса на подготовката за тази книга. То е свързано с мотивацията.

В психологическите изследвания, свързани с времето, често се говори за връзката, която хората несъзнавано правят между възприятието за време и възприятието за пространство. Смята се, че една от причините за това е естествената ни потребност да си обясним нещата, и тъй като се затрудняваме да си обясним времето, прибягваме до нещо, което ни е много по-познато и лесно за възприемане, и това е пространството.

На базата на това е установено, че подобно на нашето зрителното поле ние имаме аналог, наречен времево поле или времеви хоризонт. Така както многото сгради или пък една-единствена по-голяма по размери сграда, намираща се близо до нас, закрива зрителния хоризонт и не ни позволява да виждаме по-надалеч, така и задачите, разположени наблизо пред нас във времето, ако са твърде много или твърде „големи“, ни пречат да „виждаме“ далечния времеви хоризонт.

ЛИЧНО

Ще илюстрирам това със следните примери:

Ако в днешния работен ден съм затрупана с много на брой задачи, не ми остава голяма възможност да мисля за уикенда, когато ще направя нещо приятно и желано за себе си.

Ако в близкия месец ми предстои сериозен ремонт, дипломиране, смяна на работата или друга „голяма сграда“, поставена пред мен във времевото пространство, ще ми е трудно да гледам по-напред, към хоризонта, където е лятото, когато ще направя нещо, което обичам.

ТЕОРЕТИЧНО

От една страна, това е факт, така сме устроени, така най-често възприемаме нещата. От друга страна, спомнете си за личното участие. Имайки познанието за времевия хоризонт, можем да го използваме, можем да променяме гледната си точка, а оттам и ситуацията. Един от най-големите „убийци“ на мотивацията е скъсяването на хоризонта, тогава, когато забравяме за какво правим всичко, закъде бързаме, и просто се въртим във въртележката на ежедневието, отмятайки текущите задачи.

Знаейки всичко това, подсещайте се всеки ден да намирате начини да поглеждате към хоризонта, да виждате ясно там нещата, за които мечтаете, и заради които правите ежедневните усилия. И нека това поддържа мотивацията ви да си партнирате с Времето си по нов начин – такъв, какъвто вие пожелаете.

ПРАКТИЧНО

Стратегия за „Поддържане на мотивация“

10 съвета за развиване и поддържане на мотивация – или как да прилагаме наученото в книгата (и извън нея) достатъчно дълго, така че да усетим разликата.

  • Придайте смисъл на промяната в нагласата си. Разгледайте притискащият ви недостиг на време като вид криза на системата „човек – време“. Всяка криза е индикатор за нужда от промяна, поради невъзможност да се поддържа повече текущото състояние. Кризата означава нарушаване на баланса и необходимост от търсене на ново равновесие. Облечете във ваш конкретен смисъл тази идея. Изследвайте кризата на вашата индивидуална система „аз и времето“.
  • Изследвайте „принудителните“ следствия от кризата с времето, в която сте:
         – какво от нещата, които обичам, не мога да правя?

     – какво от нещата, които не искам, съм принуден да правя?

Помислете за различни „доброволни“ възможности да възстановите баланса във всяка от двете посоки.

  • Намерете вашия начин да бъдете убедителни за самите себе си. Потърсете вашите лични, индивидуални ползи от това да инвестирате време и усилия в това да работите за промяна на взаимоотношенията ви с Времето. Вие познавате най-добре себе си и знаете какво ще проработи за вас. Въпросът е да фокусирате вниманието си върху нуждата от промяна на нагласата.
  • Работете по повишаване на самооценката си чрез упражняване на уменията на емоционалната интелигентност. Човек с по-висока самооценка е по-способен да мотивира себе си, защото има по-голямо доверие в способностите си да се справи с решението, което взема.
  • Осмислете разликата между „насилие“ и „усилие“. Това са две коренно различни нагласи към една и съща задача, която стои пред вас.
         – Насилие над себе си = трябва, защото ще има санкция (наказание). Мотивът тук е страх.
         – Усилие за себе си = искам, защото ще имам полза (награда). Мотивът тук е удоволствие.
  • Практикувайте уменията и техниките. Опитвайте не само веднъж, защото всеки нов опит увеличава възможността за упражняване на умението и подобряването му. Всеки малък успех е мотивация за нови опити, т.е. ново упражняване, водещо до ново подобрение.
  • Проверявайте реалността и променяйте идеите, стратегиите и решенията, ако вече не са актуални. Приемете и продължете или пък променете и продължете. Важното е да продължите!
  • Ако чувствате трудност да се справите сам с поддържането на мотивацията си, потърсете помощ в социалната подкрепа. Обменяйте опит как се справят другите, споделяйте, потърсете съмишленик и се подкрепяйте взаимно.
  • Търсете по-дълбок смисъл във всичко, което правите. Смисълът е най-мощният двигател на всичко. Глобален или локален, важното е да е личен – вашият личен смисъл в това, което сте решили, че искате да промените.
  • Награждавайте се за усилията и резултатите, като си доставяте радост и удоволствие, без да пропускате тази изключително важна част от програмата.



Мотивация-04.29




Стратегии за поддържане на мотивацията-03.30


Предишна глава

Следваща глава

СЪДЪРЖАНИЕ

БИБЛИОГРАФИЯ

Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
YouTube
YouTube
LinkedIn
LinkedIn
Share
Instagram

Запиши се, защото получаваш!

Всеки с регистрация получава периодичен бюлетин и e сред първите, които научават най-новото от tobekalina.com

 

Моля проверете посоченият от Вас е-майл адрес, за да приключите записването си.