Част 3, Глава 14

„Докато човек има време, има живот.“

Маргарита Валоа

ЛИПСАТА НА ЕНЕРГИЯ

Калина Стефанова

Бианка Йовова

ЛИЧНО

Забелязала съм, че усещането за липса на време е пряко свързано с усещането за умора и липса на енергия. Стоиш, гледаш в една точка, в главата ти се въртят всички задачи, които имаш да изпълниш, доникъде си, а имаш усещането, че си пренесъл вече тонове камъни. Или, отхвърлил си много работа, почти си в края на деня, а нямаш никакво намерение да спираш. Забравяш за стрелките на часовника, забравяш за околния свят и решаваш, че докато не свършиш, никакво спиране. Речено-сторено. След няколко часа внезапно се събуждаш и разбираш, че междувременно си задрямал и проспал времето. Дали е проспано или просто тялото ти напомня, че не е безкраен двигател. Вместо да си починеш, ти се напрягаш още повече с ядосване и тревога, защото вече имаш по-малко време, а работата е същата.

Пробив в живота ми беше, когато реших, че да заредя с енергия минава на първо място. После и времето ми стига, и работата е ефективно свършена.

И така:

Първо зареждаме с гориво, после ползваме машината.

Липсата на енергия е много коварен саботьор на време. Ще ви кажа защо. Защото не познаваме енергията си, не я ползваме целесъобразно и не на последно място, никак не знаем как да се зареждаме и съхраняваме.

ТЕОРЕТИЧНО

Една липса винаги води до друга. Важно е да разберем коя е водещата. Например, често се оплакваме от липсата на време, а всъщност нямаме сили, енергия или здраве. Уморени сме до изнемога. Лягаме си изтощени от работа и се събуждаме малко отпочинали, но не за дълго.

Когато говорим за Време и Енергия, е важно да си дадем сметка за няколко неща:

Ние сме различни. Имаме различни пикове и спадове на енергията по време на денонощието. Когато се опознаем, можем да съобразяваме разпределението на задачите си с това. Бихме могли да вършим важните или трудни задачи, когато сме в най-добро състояние на енергията си.
Също така, сме различни и по количество енергия. Вместо да се сравняваме и състезаваме с другите, е по-ефективно да го приемем като факт. Имаме предвид своите дадености и живеем спрямо тях.
Всеки има различен разход на енергия, дори и когато става въпрос за едни и същи активности. Ценно е да се вслушаме в себе си, докато решаваме кога, за какво, колко и докога. За да „чуем“ вярно, обаче, преди това е нужно да се опознаем добре. Да направим разлика между реалните си възможности и чисти амбиции да победиш другите.
Всички имаме различни начини за „презареждане на батериите“. Нужно е да си ги знаем и всеки да използва своите. Начините могат да се менят с времето, можем да откриваме нови и да изоставяме стари. Важното е винаги да имаме „под ръка“ достатъчно богата колекция.

Презареждането на батериите е важен момент! Всъщност, най-важният!

И най-издръжливият, нов, съвременен и много „умен“ мобилен телефон, не върши никаква работа, след като батерията му падне на нула, защото сме го използвали до последно…

ПРАКТИЧНО

Колкото и да сме различни, всички се уморяваме, защото така сме устроени. От липса на енергия могат да страдат и тялото, и ума. Какво да правим с този саботьор на времето?

На първо място – обърнете внимание на умората! Не я пренебрегвайте, тъй като последствията ѝ се разпростират върху всички аспекти на живота – от себевъзприятието и самооценката, през личната и професионална реализация, до отношенията ни с другите, и разбира се, с Времето. Когато умеем да разпознаваме степента и произхода на умората, сме много по-адекватни в избора на следващата стъпка.
На второ място – оценете ситуацията. До каква степен НАИСТИНА е важно да продължите. Може би днес няма как да се оттеглите – тогава ползвайте техники за справяне с умората в краткосрочен план. Но ако такива са повечето от дните ви, какво ще правите в дългосрочен план?
(Виж в Приложения, СТРАТЕГИИ)
На трето място – оценете умората. Временна или дългосрочна е тя? Ако е свързана с деня, с конкретни обстоятелства, реагирайте според СИТУАЦИЯТА. Ако е дългосрочна и липсата на енергия е състояние, което трайно не ви напуска, бъдете отговорни към себе си – реагирате според ИЗБОРА си.

Умората като трайно присъствие в дните ни, е капан за време. Липсата на енергия не просто ни прави непродуктивни, с което „изяжда“ все повече от времето ни, но и ни прави все по-безсилни да променим ситуацията, да излезем от самопогубващия кръг и да помогнем на себе си. Ето защо, ако умората присъства в живота ви в дългосрочен план, не подценявайте, обърнете внимание! Хроничната умора вече е медицинско състояние, срещащо се все по-често.

И така, има начини за краткосрочно справяне с умората, в случай, че е належащо и необходимо. Има и начини за справяне с умората в дългосрочен план – това вече е задължително! Защото, помислете, какво значение има, дори да разполагате с цялото време на света, ако сте трайно изтощени и нямате енергия да направите нищо с него.

ЛИЧНО

Случвало ми се е да не съм спала достатъчно, да не съм яла цял ден, да съм взела три дини под една мишница и докато ги нося, да решавам наум проблемите на глобалното затопляне, разоръжаването и… какво ще приготвя за вечеря. Понякога ми се струва, че ако бях машина, нямаше да издържа, ама ето на, човекът явно е с по-дълга гаранция… Та, чудя се, вие дали сипвате достатъчно гориво в „резервоара“ и грижите ли се за цялостната поддръжка на „автомобила“?

ПРАКТИЧНО

Ако „горивото“ ви свърши и не стигнете навреме там, закъдето сте тръгнали, това може да означава много неща:

че не сте „заредили“ достатъчно от самото начало
че „харчите“ твърде много, т.е. не сте достатъчно ефективни
че минавате по твърде дълги и заобиколни пътища
че сте си избрали далечна и недостижима крайна цел
че сте пропуснали да презаредите с гориво навреме
че отнякъде изтича гориво и се „губи“
че не карате достатъчно икономично
че двигателят е „загрял“, защото не спирате дори и по нанагорното
че сте заредили с грешно гориво…

Разпознавате ли се в някои от тези варианти? Вероятно можете да изброите и други. Позабавлявайте се с различните сценарии, за да си дадете сметка, по колко много и „изобретателни“ начини можем да изразходим енергията си (и времето си), без да сме удовлетворени от крайния резултат. Използвайте хумора, за да извлечете полза от критичните ситуации, в които попадате.

Самоиронията е най-добрият начин да слезем от измамния трон на величието – че сме вечни, непобедими и незаменими. Освен това, смехът зарежда с енергия, тъкмо онази, от която имаме нужда!

Как да се справим с липсата на енергия?

ТЕОРЕТИЧНО

Сега вече, погледнете на нещата сериозно и изберете по-добър сценарий.

Кои са основните герои в него?

Положителни герои:

за тялото – сън, храна, движение, удоволствие, почивка, активност
за ума – почивка, активност, учене, развитие, общуване, обмен, радост, самооценка
за емоциите – осъзнаване, разпознаване, управление, изразяване, споделяне, приемане

Отрицателни герои:

претоварване – свръхангажираност, свръхотговорности
перфекционизъм – прекалена взискателност към себе си и другите
песимизъм – „няма начин за промяна”
скука – еднотипно и монотонно ежедневие
неудовлетвореност – липса на признание и оценяване
потискащо обкръжение – „енергийни вампири”
величие – свръхамбиции, „мога всичко да свърша сам”
контрол – неспособност да делегирате задачи на друг
жертва – „нищо не зависи от мен”
самота – липса на близки и подкрепящи хора

Всеки герой от сценария си има мотиви за своето „поведение”. Наблюдавайте и се опитайте да намерите взаимовръзката. Ако не харесвате действията, дайте си сметка за мотивите. Вероятно те обясняват „постъпките”, но това не значи, че ги оправдават. Ако искате не просто да си обясните „защо става така” с времето и енергията ви, а да промените сценария, намерете си ваша лична мотивация за това.

ПРАКТИЧНО

Стратегии за „Справяне с умората“

Умората в краткосрочен план

1. Пълноценно отпускане на тялото (гръбнака).

Това означава да разтегнете гръбнака до максимума на възможностите, които ситуацията позволява. Бъдете креативни и не губете излишна енергия в това да мислите „какво ще си кажат хората“, ако ви видят. Прави, седнали или ако можете дори легнали, преплетете пръсти с длани нагоре и изпънете ръце над главата. Протегнете гръбнака, раздвижете го, наклонете се наляво-надясно, напред и назад, понаместете се, протегнете отново още по-силно и след това рязко се отпуснете. Повторете няколко пъти. Ако е възможно да повдигнете краката си, направете го. Достатъчно е петите ви да са малко над нивото на сърцето. Когато отпускате тялото, постарайте се да отпуснете и ума. Изолирайте се от шума наоколо, от вътрешния си диалог. Ако се затруднявате и мислите ви препускат, то фокусирайте се или върху дишането, или последователно върху отпускането на отделни части от тялото.

Ако успеете да излезете за малко от шумния ход на мислите си, да отпуснете стегнатите мускули на тялото и да задълбочите дишането през диафрагмата до корема, дори и няколко минути ще са достатъчни, за да се съвземете.

2. Виброгимнастика.

Просто и кратко упражнение, създадено от руския авиоконструктор А. Микулин, за бързо възстановяване при дълъг и напрегнат умствен труд, ако се налага да продължим. Препоръчва се да трае около една минута, няколко пъти на ден.

Повдигнете се на пръсти така, че петите ви да се отделят от пода само на един сантиметър, след което стъпете с пети рязко на пода, така че да почувствате леко сътресение. Движението имитира това, което се случва при бягане или бодро ходене – благодарение на клапите във вените, кръвта получава необходимия импулс за придвижване нагоре. Нужно е да се повтори около тридесет пъти, не по-често от един път в секунда. Не се повдигайте повече от един сантиметър от пода – от това упражнението не е по-ефективно, а стъпалата се уморяват. Твърде честите повторения също са безполезни, защото в междуклапните пространства на вените не успява да се събере достатъчно кръв, за да достигне „следващия етаж” при удара. Тежестта в главата, възникваща поради прилив на кръв в резултат на продължителна умствена работа, намалява, защото инерционните сили придвижват енергично венозната кръв от главата, обратно към сърцето.

3. Енергизираща дрямка (power nap)

Кратка двадесетминутна дрямка по време на уморително дълги занимания ще ви изпълни с повече енергия, отколкото целия кофеин, който можете да изпиете за това време.

Енергизиращата дрямка (power nap) е научно доказан метод за бързо възстановяване на концентрацията, продуктивността и способността за учене. На практика това е кратък сън, който е важно да бъде прекратен преди навлизане във фазата на дълбокия сън.

Как най-ефективно да приложите този метод:

Предварително преодолейте съзнателно нагласата, че това ще ви „изгуби“ ценно време. Със силата на разума се убедете, че продуктивността, която ще имате след това, ще компенсира многократно „изгубеното“ време за възстановяване на енергията.
Забавете мислите като се съсредоточите върху тялото и дишането. Кажете си, че ще отложите решаването на всички проблеми за след това. Всеки има право на една кратка двадесетминутна почивка.
Ако има как да отидете на тихо и тъмно, направете го. Или поне изберете най-закътаното място, което е възможно.
Погрижете се да ви е топло и уютно на тялото – облечете се или се завийте, за да се отпуснете по-пълноценно.
Непременно си нагласете аларма, за да не „прескочите“ времето, нужно за този метод. Ако удължите съня, това може да има обратния ефект. След алармата се размърдайте веднага, масажирайте дланите и лицето, станете прав, протегнете се, наплискайте лицето си с вода и продължете със заниманията си.

Умората в дългосрочен план

Допускам, че на всеки се е случвало да има лош ден или поредица от такива. Важно е да бъдете наблюдателни за вероятността това да прерасне в трайно явление. Хроничната умора е последната фаза на един продължителен и постепенен процес. Ключовият момент е, че в тази постепенност е възможно да изгубите реална представа за степента на развитие на състоянието и да недооцените сериозността му. Какво можете да направите:

1. Бъдете бдителни за следните признаци:

Ако все по-често се събуждате без енергия и желание за задвижване към деня.
Ако все по-често имате „лош ден“ и постепенно „лошите дни“ започнат да преобладават.
Ако отговорностите ви в работата или домакинството започнат да изглеждат непосилни и се чудите как преди сте имали нужната енергия, за да извършвате всички тези неща.
Ако се чувствате изтощени през по-голямата част от времето без ясна и конкретна причина.
Ако все по-често ви се струва, че времето от деня ви отива в задачи, които намирате за скучни, безсмислени или без никакво предизвикателство.
Ако не можете да отделите време и не правите неща, които преди са ви носили радост и удоволствие.
Ако чувствате, че нищо от това, което правите, няма значение или не е оценено.

Станете наблюдателни и отговорни към себе си. Ако ги откривате в ежедневието си, не ги подценявайте, вземете мерки и… имайте търпение, докато почувствате първите признаци на подобрение, които ще ви дадат мотивация да продължите и да се погрижите за себе си. Колко време според вас сте „отглеждали“ умората си – месеци? години? Не очаквате сега тя да изчезне за ден-два.

2. Погрижете се за себе си – поставете се на първо място

Хроничната умора е несъгласието на тялото ви с начина на живот, на който го подлагате. Спрете, обмислете ситуацията и осъзнато излезте от затворения кръг „няма как да стане точно сега – имам толкова много неща на главата…“. Вероятно имате много ангажименти у дома и/или в офиса, възлагат ви повече задачи, отколкото можете да свършите в рамките на работното време, близките ви изискват непрекъснато нещо от вас и всяко от изброените не търпи отлагане?

И все пак, задайте си въпроса, какво ще се случи, ако излезете от строя вследствие на умората? Какъв е смисълът на саможертвата ви, ако в даден момент всички тези хора и организации ви изгубят като жизнеспособен и работоспособен изпълнител на задачи? Защо сте толкова убеден, че свръхнатовареността (очевидно е такава, щом ви води до трайна умора) ще ви е по силите вечно?

Както се казва „не слагайте каруцата пред коня”, – каруцата няма как да изтегли коня по нанагорното, но може да го завлече в пропастта.

Нужни са няколко прости, но често трудно изпълними стъпки. Ще успеете, ако осмислите и осъзнаете, че е неотложно и наистина важно да ги предприемете. Ето ги:

Започнете да спите достатъчно, според индивидуалната нужда на вашият организъм.
Въведете „правилото” за ежедневно раздвижване на тялото. Няма значение от вида и формата, важното е да е всеки ден, и да ви носи удоволствие и радост („тичането” от задача към задача не се брои J). Ходете пеша, правете гимнастика за раздвижване, включете достъпен спорт, танци, йога или плуване. Онези от вас, които се занимават с физически труд, са „освободени”. За тях, но и за всички, е следващото „правило”.
Осигурете си ежедневно кратка, ваша лична почивка, тъй нареченото „време за себе си”. Изберете вие какво да правите с него, важното е да се чувствате добре, да ви носи радост и да се откъснете от всичко останало. И разбира се, не ползвайте този съвет като оправдание, за „да се напия и да забравя…” J

3. Медитация

Не е случайно, че към тази книга има диск с медитации!

Медитацията е доказано средство за възвръщане на баланса, в която и област да сме го „изгубили”. Независимо дали става въпрос за недостиг на време, за хронична умора, за емоционални или здравословни трудности, основният принцип за възстановяване от тях, е връщане към равновесното ни състояние.

Как става това? Има много и различни видове медитация. Футболните запалянковци си умират да спорят кой отбор е по-добър, вместо да се радват на това, че и едните, и другите играят добър футбол. Същото е и с медитациите – не е нужно да се спори коя е най-добрата, важно е да намерите своята и да се наслаждавате на ефектите ѝ.

Тук няма да описваме конкретни техники. Авторските записи на Калина са направени така, че да ви водят леко и приятно, без да ви е нужна някаква предварителна подготовка или инструкции. Слушайте от медитациите ежедневно, за да дадете време на вътрешните възстановителни процеси да заработят. Така с вашите собствени сили и ресурси, ще противодействате на умората в ума и тялото ви.

Не е нужно да правите нищо специално. Просто се отпуснете и се оставете на гласа. Дори и да го изгубите, пак не правете нищо специално, оставете процесът да тече такъв, от какъвто имате нужда в момента.

Смисълът е да позволим и на тялото, и на ума да притихнат, като преминем постепенно от нивото на напрегнатото ежедневно мислене, към по-дълбоки нива на съзнанието, там, където се зараждат мислите. Идеята е да си дадем възможност да се докоснем до чистото и необременено с нищо съзнание, където се формират възприятията и представите, преди да се оформят в конкретни проблеми. Тъкмо там е равновесието, на връщане от което спонтанно можем да тръгнем по друг път, към друга гледна точка.

Слушай от МЕДИТАЦИИ: „Отпускане на тялото“, „Релаксиране на претоварен ум“