Част 3, Глава 13

„Доброто начало не е без значение, макар че се започва от незначителното.“

Сократ

НАЧАЛО БЕЗ КРАЙ

Калина Стефанова

ЛИЧНО

Най-сладката част от всеки мой ден е, когато погледна назад, да си кажа:

„Това направих дотук, това го завърших, а това започнах. Браво на мен! Спи спокойно! Утре пак!“

Всеки ден отмятам задачи като „завършени“. Ползвам си списъка за деня и с най-голямо удоволствие зачертавам – да го видя! Разбира се, някои окончателно са приключили, други като етап. Започването също е важно, както вече знаем. Въпросът е, че ако нищо не си продължил и нищо не е завършено, има реалната опасност да не се поздравиш и да не заспиш спокойно.

Случвало ли ви се е да се въртите в леглото и мира да нямате за неща, които ви чакат? Главата ви цепи. В някакъв момент заспивате някак, от изтощение. На сутринта, при първото пробуждане, мозъкът ви заработва и без значение колко е часът, повече не можете да заспите. Скачате и подхващате деня, ама как – стресирани и неотпочинали. На мен ми се е случвало – преди. Вече не си губя времето от почивката за това. Ползвам си го за релакс.

ТЕОРЕТИЧНО

Хората са най-различни. Има такива, които, като започнат нещо и не спират, докато не го завършат. Има такива, които и да искат, не могат да го завършат, поради измъчващия ги перфекционизъм. Има хора, които започват нещо и няма значение как се случва, важното е да го завършат. Има хора – нищо не могат да започнат. Има хора – нищо не завършват. Най-вече, има хора, които дори не са забелязали от кои са. Тази глава е за хората, които безкрайно започват нови неща и не ги завършват. Моята препоръка е да не подминавате главата, ако вече сте се самоопределили, че „ние не сме от тия“.

Огледайте се в написаното по-долу и тогава решете от кои сте. Най-важното е да си вземете, каквото ви върши работа, без значение от определението. Както вече се разбрахме, ние сме непрекъснато променящи се, така че всяко определение си е временно.

И така, живеем много вдъхновено, вярваме, че всичко можем да направим и започваме ли, започваме…

Или живеем в страх, че все не правим нещата добре, заради което започваме непрекъснато отначало и поновому, та чак тотално ново нещо…

Всичко това може да е нормално и даже полезно, но ако бива завършвано и довършвано. Защо?

Първо, защото няма как да вършиш няколко неща едновременно. Всичко се случва последователно, дори мислите ни. Нищо, че понякога е толкова бързо, че изглежда едновременно.

Второ, защото фокусът върху нещо изисква време, за да заработи ефективно. Спиране, заради започване на друго, е един безкраен процес на разфокусиране. Поради това и не се връщаме дълго време към вече започнатото, а може и никога. „Изстинало е“ и твърде много време ще отнеме да го загреем пак.

Трето, защото всяко започнато и незавършено нещо стои в главата ни като „аларма“. То създава тревожност и претоварване на системата: „Трябва да го направя! Трябва да го направя!“

Четвърто, никога не идва моментът на задоволството и удовлетвореността от резултата на труда ти и похарченото време.

После идва липсата на добро самочувствие и увереност в себе си и се завърта порочният кръг:

„Я да започна нещо ново, а това да оставя в миналото, че ме тормози и ме кара да не се чувствам добре!“

Не ме разбирайте грешно – няма правило как да живеем. Ако ви е добре така, не се променяйте! Ако, обаче:

губите доверието на близките си
не смогвате с обещаното
не се задържате на една работа
още не знаете в какво сте най-добри и най-вече,
все не ви стига времето да направите „всичко, което сте започнали“

то май е време да спрете и да слезете от тази въртележка.

Имайте предвид, че освен за вас, за околните е голямо изпитание да ви виждат стресирани, да виждат, че не завършвате започнатото и на всичко отгоре да почвате все нови неща. Картинно това изглежда така: представете си всичката техника и мебели в дома ви разглобени и оставени да стоят така. Където и да са, в този вид те са непотребни и пречещи. Отнемат място и не носят полза. Пречат, вместо да помагат. Ето това е животът на хората, които все започват и незавършват. Помислете за себе си, за околните, и за това с какво е пълен животът ви, за какво отива времето ви. На пръв поглед такъв човек е творец, съзидател, той създава, но всъщност:

При липсата на завършек, резултатът от подхванатото е само разрушаване и саморазрушение.

ПРАКТИЧНО

Практика „Завърши започнатото“

Направете си таблица с дейностите от деня или списък със задачи. Важното е да отбележите с различни цветове или знаци три вида отметки:

Започнато, Завършено, За довършване

Колкото е по-прегледна страничката ви, толкова по-лесно ще се придвижите нататък. Не губете този списък! Всекидневно го актуализирайте с отмятане!
Следете за баланса. Ако се увеличава „Започнатото”, се увеличава и „За довършване”. Нищо не се случва в графата „Завършено“. Какво тогава? Спираме със „започването“, докато възстановим баланса в другите две – „за довършване“ и „завършено“.
Пишете и четете! Не разчитайте на главата си! Умът ще ви обърка – в него има много мисли, а емоциите, които ражда са подвеждащи!
И запомнете: За всеки ден е важно, когато пристъпим към изпълнението на списъка, да работим по дадена задача, докато не я приключим. Да избягваме да вършим няколко едновременно!

Практика „За перфекционисти“

Започнете да оставяте неща в дома си неподредени, отложете миенето на чиниите. Излезте един ден да изхвърлите боклука с неизмита и набързо вързана коса. Естествено, че ще срещнете бившо гадже или бъдещ работодател, какво от това? Идеята на задачата е да си позволите несъвършенството, да видите, че светът няма да свърши с това. Осъзнавайте свободата, която ви носи това. Смейте се на себе си. Изучавайте нови усещания и картини. Разположете се комфортно в неперфектното и ще разберете колко е перфектен светът с всичко в него. Ще се доближите до „реда в хаоса“, ще разберете другите по-добре и дори след време ще усетите какъв кошмар са перфекционистите за околните, но най-вече за себе си. Ще разберете също, колко ценни можете да бъдете със знанието си за перфектното, без да го натрапвате, а само ползвате и предлагате като възможност. Животът ви става по-богат и по-малко стресиран, когато можете и така, и иначе. Избирате си. Упражнявайте това дълго време, поне седмица. Внимавайте с работата! Не я изгубвайте, все пак!