Част 3, Глава 12

„Водата, която пипаш в реката, е последната, която е дошла, и в същото време е първата, която идва. Така е и със сегашния миг.”

Леонардо да Винчи

КРАДЦИ НА ВРЕМЕ

Калина Стефанова

ЛИЧНО

„Най обичам“, когато съм в крак с времето и не мога да губя и секунда, пред асансьора да ми се появи домоуправителят и да започне да ми обяснява нещо „много важно и неотложно“. Случвало ли ви се е? Навярно! Тогава знаете какво е чувството – разпада ти се цялата стриктна програма за деня и ти иде да „наказваш“ подред. Пред кого по-напред да се оправдаваш и на кого му пука, че са те спрели на вратата на асансьора. Ами, да си тръгнал по-рано! Така де, прави са хората! Оттук, „хващаме“ две неща:

„На кого му пука?!“ – на кого трябва да му пука?

„Да си тръгнал по-рано!“ –от кого зависи това?

ТЕОРЕТИЧНО

И най-добрите планиращи знаят, че колкото и добре да са подредили задачите и направили разграфяване по минути и часове, все се появява нещо или някой, който им обърква графика. Иначе казано и на най-подготвените им се случва да не могат да контролират всичко. Така наречените „крадци на време“ обаче, невинаги са изскачащи от нищото хора и случки. В повечето случай, ние неусетно позволяваме да бъдем обсебвани от дейности или личности, които ни изразходват времето, но не допринасят за изпълнение на задачите. Още по-просто казано, „крадци на време“ са нещата, които не са планирани, но ги има, правим ги или изскачат изневиделица, нооо… ние им се отдаваме.

Наричат се „крадци на време“, защото е по-леко да приемем, че ние сме направили всичко възможно, но пък това не зависи от нас. Забележете, че в повечето случаи, когато закъснеем или не ни стигне времето, първо се оправдаваме с нещо неочаквано. Естествено, че това е възможно и също така се случва на всеки.

На всеки ли? Да, но има хора, които твърдят, че на тях „никога“ не им се случва и не може да им се случи. Те не закъсняват и времето им стига. И знаете ли защо? Защото контролират това, което може да бъде контролирано от тях.

Не можем да контролираме случайността. Но, можем да контролираме начина, по който действаме в неочакваната ситуация.

Управляваме настоящето си, независимо дали е планирано или не.

Ще започнем с тази част, която не зависи от нас.

ТЕОРЕТИЧНО

Непредвидените ситуации

Често възникват непредвидени ситуации, които „изяждат“ времето за планираните задачи. Затова в графика ни е необходимо да има отделено време за тях. Точно така се и записва в плана – „време за непредвиденото“. Това може да са неочаквани срещи, телефонни обаждания и някакви инцидентни събития. Добре, случва се, и после какво? Определя се приоритетното – кое е по-важно:

„Да закъснея за работа или да говоря със съседката?“

„Да закъснея за работа или да помогна на паднал човек на пътя?“

Във всеки един миг ние сме в състояние да проверим реалността и да изберем с какво да продължим и с какво не – да отложим или отменим.

Невинаги обаче ни е лесно да определим кое е по-важното и как точно да реагираме, така че да застанем на своя страна, но и да не обидим отсрещния. За този вид комуникация ще е много полезно да обърнете внимание на уменията от емоционалната интелигентност – себезапазване, асертивност, емоционална независимост, контрол на импулса, справяне със стрес и др. Ето, това зависи от нас! Как реагираме на „изскачащите от нищото“?

Всеки разговор може да бъде прекъснат или скъсен и то с уважение – това се учи, ако не се владее до момента.

Прекалената отзивчивост е трудност само за този, който я позволява.

Само че, тогава другите не са „крадци“ и няма защо да им се сърдим.

Както виждате и осъзнавате, дори в непредвиденото има контрол и управление на времето ви от вас. Сега да се огледаме за „крадците на време”, които каним в деня си.

Обичайните ситуации

Телевизия, интернет, служебни разговори и срещи, започване на много неща едновременно.

Всяко едно от тях може, и е нужно да бъде регламентирано от нас самите. Няма на кого да се сърдим, ако целият ни предиобед е отишъл в чатене. Започна от „малкото“, нали? Винаги така става! „Само за малко.“ „Само и това да видя.“ „Бързо ще отговоря“ и т.н. После се сърдим на себе си или на другите, а решението е просто:

Регламент за времето – кога и колко?

Сега ще ви издам една „тайна“. На всеки му личи къде му е отишло времето. Тук се сещам за един виц:

ЗаБАВНО

Прибира се един мъж много късно през нощта пиян до козирката. Жена му го посреща на вратата и пита къде е бил досега. Той отговаря: „Играхме шах с приятели“. Тя, естествено, не му вярва: “Да, бе, шах! Целият миришеш на алкохол!“. А, той: „Е, ти какво, на шах ли да мириша?“.

Такива ми ти работи, драги читателю, на всеки му личи къде му е отишло времето. Личи ни по килограмите, по прическата, по дрехите, професията, работата. В каквото си инвестирал време, това имаш най-много.

И така:

Вижте от какво имате най-много, и ще разберете, в какво сте инвестирали време, енергия, емоции, пари!

ПРАКТИЧНО

Практика „Кой ми открадна времето?“

Къде ми отива времето? За какво? Без да се напрягате, огледайте си параметрите и качеството на живота! Всяко от тях ще ви покаже колко време ви отнема. Ще си послужа с „груб“ пример: Ако имаш излишни килограми, провери дали времето ти не е отишло в ядене! Бъдете честни със себе си. Огледайте се и после помислете: От какво имате най-много – за това сте дали най-много от времето си. Можете ли да насочите инвестирането на енергия и време в друга посока?