Част 3, Глава 11

„Един-единствен ден от живота на мъдрия и съзерцателен човек е по-ценен от сто години живот на онзи, който не познава мъдростта и не владее мислите си.”

Буда

ГОЛЕМИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Калина Стефанова

Вече няколко пъти става въпрос за това как с мисълта си създаваме реалността. Говорихме и за това как е по-лесно страховете ни да се реализират, а с мечтите да не се получава. В главата за очакванията подробно разгледахме как да се освободим от тях, независимо дали са добри или лоши, и защо да го направим. В тази глава ще привлека вниманието ви към така наречения „потенциал на желанието“. Това е термин, който познавам от Вадим Зеланд и „Транссърфинг на реалността“. Освен идеята за Махалото, той говори за създаване на излишни потенциали и намаляване важността, като начин да успяваме. Препоръчвам всяка една от неговите книги.

ЛИЧНО

Желанието

И така, искаме нещо да се случи. Много го искаме. Планираме, подготвяме се, отдаваме се, сигурни сме, че го заслужаваме, стараем се, жертваме се, фокусирани сме само върху това желание, повтаряме си го като мантра всеки ден и по цял ден… и така до пълно изтощение. След което, се предаваме. Повече не можем, няма накъде. Губим вяра и желанието изчезва. И след мноооого време, когато сме забравили дори, че сме искали това да ни се случи, то се случва. Случва се, за наше учудване, когато нищо не сме направили по въпроса и дори вече не ни е нужно. Добре е, ако му се зарадваме и има все още какво да правим с него. Какво обаче, ако това ни ядоса, разгневи, натъжи: „Защо сега, а не когато исках?“.

Много пъти ми се е случвало това преди. Даже си мислех, че животът е в заговор срещу мен. Нещата ми идваха, все когато вече е „късно“. Разбрах обаче, нещо важно: „Мисълта ми се материализира, желанията ми се осъществяват – значи, може. Остана да разбера къде бъркам и как да подредя така нещата и мислите, че да ми се случват „навреме“. Открих отговорите на своите въпроси в множество книги и преживявания.

ТЕОРЕТИЧНО

Стрес

Силните желания ни носят стрес. Много силно искаме нещо или обратното, което е същото – много силно не желаем нещо. Раждат се страхове, съмнения, несигурности, чувство за апокалипсис, ако не се сбъдне или ако се случи точно това. Въобще толкова ни е важно, че ако не стане или стане, всичко е безсмислено. Голямата важност на желаното или нежеланото е преразход на енергия, емоционална енергия. Преувеличено преживяване за нещо неслучило се. Изгаряне на бушоните преди да сме изгледали целия филм. Ето как го представя Вадим Зеланд:

„Намаляване на важността. Да намалите важността, не означава да се борите с чувствата си и да се опитвате да ги потиснете. Трябва да отстраните причината – отношението си. Необходимо е да осъзнаете, че важността няма да ви донесе нищо, освен проблеми, а после целенасочено да я намалите. Проблемите като такива не съществуват – има само изкуствено повишена важност на нещата. Когато човек осъзнае тази илюзорност на проблемите, може целенасочено да намали важността на всичко, което не му дава покой. Обърнете внимание: не да го омаловажите, а да намалите значимостта. Да погледнете играта отстрани, трезво и безпристрастно. Като намалите важността, веднага ще влезете в равновесно състояние. Това не означава, че трябва да се превърнете в истукан. Емоциите се раждат от отношението, затова трябва да промените него. Чувствата и емоциите са следствие. А причината е една – важността. Просто не преувеличавам проблема и не тормозя по този повод себе си и околните. Силното отклонение към външната важност ражда фанатици, а отклонението към вътрешната важност – кретени. Пречките си ги създаваме ние самите, като нагнетяваме излишни потенциали. Ако намалим важността, пречките ще изчезнат сами.“

Повече за стреса и за връзката между него, емоциите и управлението на времето, можете да прочете в книга втора, чието издаване предстои. А, сега:

Как да намалим важността и да върнем равновесието?

Единият от начините, вече го прочетохте в цитата: Да се дистанцираш и станеш отчасти наблюдател и по-малко главен герой. Друг начин, или по-скоро продължение на процеса на наблюдение, е да се попиташ какво ако не стане? Или съответно, какво ако най-страшното се случи?

Да се върнем на времето и загубата му, заради потенциала на желанието! Ако не изчистим емоционалното напрежение от самото начало, по време на действията си, многократно биваме блокирани от тези емоции. Латентно присъстват в нас и страхът и вълнението, и всичките им нюанси. Тези отклонения на мисълта, разбира се, ни разфокусират. Губенето на присъствие в настоящия момент е честа причина да сгрешим. Грешките, освен че ни връщат на „началната права“, раждат и нови негативни емоции – гняв, тъга, завист… Утежняваме още повече кошницата с емоционален багаж. Енергията ни отива в това, времето също, мислите ни със сигурност. Е, ако си искаме всички тези ресурси, за да свършим дадената работа навреме, успешно и да сме здрави и доволни на финала, не е ли по-добре да си влезем „начисто“ в ситуацията?

ПРАКТИЧНО

Практика „Какво, ако…“

Препоръчваме да изпълните това упражнение в писмена форма. Разбира се, може и само въображаемо да го направите. В първия случай си давате възможност за по-голямо осъзнаване, във втория – повече ще се случва преживяването. При всяко положение, ще ви бъде полезно преди „важна“ задача, проект и т.н.

И така, целта на практиката е да опънете в крайностите на вашите представи, мисли и въображение, възможните резултати. От голям успех – до голям провал. Въпросите, на които си отговаряте, са два:

Какво, ако стане най-лошото?

Какво, ако стане най-хубавото?

Започнете с въпроса, който във вашия случай води към негативен резултат и преживяване. Да речем, че това е „Какво, ако стане най-лошото?“

Какво е най-лошото?
Вижте колко по-лошо от най-лошото може да бъде!
Какво се случва с вас?
Как се променя животът ви?
Къде работите?
Къде живеете?
Какво е здравето ви?
Финансите?
Какво става с хората около вас?
Какво губите?
Какво ви остава?
Какво може да направите след това?
Как продължава животът ви?
Продължава ли въобще?

Вижте Ада си в детайли! Минете през въпросите повече с мисълта си, отколкото с емоция. Когато има емоции, наблюдавайте, не изпълнявайте. Това е само измислена история и роли в нея. Вижте всичкото, за да задоволите веднъж завинаги изкушението на Ума си. Дайте му тази „игра“!

Целта е да се освободи мисловен и емоционален товар. Да нахраните „гладното“ във вас за драма. Да видите, наистина до невъзможна крайност, „провала“ и да се освободите от страха от неизвестното. Е, вече го знаете! Ако сте го написали, прочете си го пак! Много е възможно и да се посмеете. Винаги, когато преувеличаваме, а тук е нужно да го направите, става и комедийно.

Изгледайте до края филма, до самия му финал – с надписите: роли, актьори, режисьор, продуцент и т.н… Навсякъде е вашето име, нали? Други няма. Това е само филм във вашата глава.

Сега го оставете и никога повече не се връщайте към него. Ако умът ви го извиква в главата, винаги си казвайте: „Този филм вече съм го гледал. Благодаря!“

Идва ред на втория въпрос: Какво е най-хубавото, което може да се случи?

Не се щадете! Размечтайте се до насита. Мечтайте нахално!

Какво е най-хубавото?
Какво е по-хубавото от най-хубавото?
Какво се случва с теб?
Къде си?
С кого си?
Как изглеждаш?
В какво здраве си?
Как се е променил животът ти?
Работа?
Финанси?
Близките кои са?
Какво спечели?
Как продължаваш напред?
Какво е следващото?

Изживейте в детайли и този филм. Не го пренебрегвайте! Да не се окаже, че сте по-добри във филмите на ужасите, отколкото във фантастиката и романтичната комедия? Възможно е, но не се предавайте! Мечтайте, сега е важно. По-нататък, когато сте вече в действието, мечтаенето ви отнема от времето и ще пречи.

Изгледайте целия си филм. Вкусно ли ви е? Усетете сладостта на успеха! Дори самодоволството. Заслужавате го, още сега. Потрудихте се. След това го забравете. Запазете вкуса, но пуснете историята. Когато ви изскача пак в Ума, усмихвайте се, като на стар приятел, с когото си имате сладки тайни, и запазете тайната. Скрийте я дори от себе си!

Минаването през „плюса“ и „минуса“ успокоява емоциите и мислите. Може да се каже, че вече заемаме мястото в центъра и се занимаваме само с настоящето. Останалото не са факти, само мисли. Няма да ви трябват по време на работата.

Запомнете тази практика и си я ползвайте често, за малко и голямо нещо. Това балансиране е изключително здравословно и щадящо времето ви, и не само.

Слушай от МЕДИТАЦИИ: „Изчистване на излишните мисли“