Част 3, Глава 9

„Времето е скъпоценен подарък, който ни е даден, за да станем чрез него по-умни, по-добри, по-зрели и съвършени.“

Томас Ман

МОДЕЛИТЕ, КОИТО НИ ВОДЯТ ЗА НОСА

Калина Стефанова

Модели, които копираме

ТЕОРЕТИЧНО

Когато говорим за „саботьори“ на нашето най-ефективно ползване на даденото ни време, най-често това сме самите ние. Причините са в нашите мисли, убеждения, действия и реакции. Това се определя от моделите, които следваме, вярванията, на които се базираме, и осъзнаваните или неосъзнавани принципи, по които живеем.

Модели и роли

Нормално е за всяко същество, още с появата си в живота, да започне да следва модели на поведение, подавани му от близкото обкръжение. Най-общо казано, тези модели за свързани с оцеляването ни и нуждите, които имаме и се стремим да задоволяваме. В тези модели имаме роли.

Ролите също научаваме и ползваме за общуването си с другите.

На пръв поглед нещата изглеждат прости и ясни и човек дори не подозира, че може да живее по модел и да играе роли, които да му пречат в живота. Защо да го прави?

Първо, защото ги е попил и може да не е имал голям избор.

Второ, защото не ги осъзнава и живее инертно.

И трето, защото не е толкова лесно, дори да знаеш, че има такова нещо, да си го улавяш във всяка ситуация и да го управляваш.

Моделите са трайни и по-неосъзнавани, ролите си ги избираме и сменяме, според целта. Както и да ги завъртим, все сме в схемата на модела.

Повечето хора, които харесват да се самонаблюдават и не харесват живота си, решават, че трябва да изкореняват „моделите“ и едва ли не завинаги да приключат с този „кошмар“. Аз не вярвам в изчезването на нещо веднъж завинаги. Освен това вярвам, че има смисъл да сме овладели една или друга роля. Това са умения, които, ако осъзнаваме, можем да ползваме по наш избор и надявам се с хуманна цел.

Когато говорим за управление на времето, е добре да сме наясно какъв модел следваме и какви роли играем. Целта е да видим дали наистина те ни помагат или пречат, в една или друга ситуация. Точно тук, няма как да не припомня един виц:

ЗаБАВНО

„Мечтаел си мъжът да има жена: Майстор готвач в кухнята, гранд дама в обществото и изкусна любовница в леглото. Избрал си той жената и какво се оказва: Тя е гранд дама, ама в кухнята. Изкусна любовница, ама в обществото и майстор готвач в леглото.“

ТЕОРЕТИЧНО

Ползването на ролите е нещо, което можем да променяме, ако решим. Всеки разпознава кога го играе „майка“, „принцеса“, „детето на мама“, „мачото“ и т.н.… Ролите могат да бъдат безкрайни. Сменяме ги многократно в един ден и според различните ни отговорности – родители, служители, съпрузи, приятели, съседи, шофьори… и т.н.

Да се върнем на моделите!

Най-известният модел, който почти всички разиграваме, е на жертвата и насилника. Тук ще ползвам знанието на американския психолог Стефан Карпман. Той описва сценарий, в който всички, без изключение, сме били, сме в настоящето или ще бъдем. Социалният модел е наречен на неговото име и е известен като „Триъгълник на Карпман“, „триъгълник на съдбата“ и „драматичен триъгълник“. Някак участваме в играта, но не всеки познава правилата.

Познаването ще ви помага да анализирате отношения както в малка група, каквато е семейството, така и в по-голяма, в която са работните ви отношения. Разпознаването на модела и регистрирането в коя роля „засядате“, ще ви спести загубата на много време. Как?

Винаги ще имате бързо и ясно обяснение за поведението на хората и вашето. Знаете, че можем да сменяме позицията си, както е добре да сме наясно, че не можем да променяме другите. От модела не се излиза лесно, но от ситуацията, в която го разпознаваме, може да се излезе моментално. Спираме и не участваме в играта.

И така, ролите са три:

Насилникът или Агресорът

В тази роля си позволяваме да доминираме и налагаме своето мнение и истина. Намираме си основателни доводи да диктуваме условията на другите. Манипулираме с обвинения и ултиматуми. Ако има съпротива отсреща, като Агресор нажежаваме емоционалното си състояние, за да спрем непокорството. Чувството за безпогрешност и потребността да контролираш са водещи тук. Поведението е агресивно.

Ролята на Жертвата

Когато се преживяваме като Жертва, ние задоволяваме потребността да не носим отговорност за действия, решения, избори. Нещо повече, жертвата се стреми към още и още внимание, демонстрирайки несправедливостта, на която е подлагана. Тук се наблюдава пасивно поведение.

Спасителят като роля

Това е позиция, която ни позволява прикрито да проявяваме своята задържана агресия. За разлика от агресора, Спасителят има нужда от завоалиране на истинската си потребност, като се оправдае с по-благородна мотивация. Спасяващия, показва съпричастност към жертвата, като я подканва да премине в ролята на агресор. Реално, спасителите не желаят да извадят жертвата от Триъгълника, защото в такъв случай, ще изгубят ползата от емоциналната си роля. Спасяването е пагубно в отношенията жертва – насилник. То само поддържа огъня жив.

Когато осъзнаваме отношенията в този „драматичен триъгълник“, имаме шанс да променим положението за себе си.

Агресорът сам не би се спрял, но ако осъзнае колко неуважение има в такъв тип поведение към другите, колко много неразбиране на себе си има скрито в това, би могъл да претегли огромното количество изгубено – време, енергия, любов. Контролът ни е даден, за да управляваме само себе си, не и другите.

Жертвата, ако поеме отговорността за живота си и спре да манипулира околните за внимание, би могла да живее пълноценно и съзидателно, без да губи своето време и времето на другите.

Спасителите е нужно да приемат собствената си потребност от агресия, за да излязат от тази роля. Това ще им даде повече време, което да посветят в насочване на агресията си към нещо креативно.

Всичко това е според общата теория за модела и ролите.

Погледнато от друг ъгъл, всъщност всички ние имаме възможностите да сме активни, пасивни и балансирани/балансиращи.

Ако осъзнаем, че имаме набор от инструменти и започнем да ги ползваме по предназначение, не е нужно да играем роли.

ПРАКТИЧНО

Практика „Роли“

Застанете пред огледалото и се опитайте да изигрете ролята на Агресор, после на Жертва и накрая на Спасителя!

Никой не ви гледа. Само вие сте, пред огледалото. Възпроизведете физиономии, мимики, жестве, позиции на тялото. Вижте как всяка от ролите има свои характерни изразни средства. Осъзнаването и опознавнето им отвън ще ви помага по-бързо да ги регистрирате, както изигравани от вас, така и от другите.

Забавлявайте се и забелязвайте!

Очите, устата, веждите, шията, раменете, ръцете, краката, гърба, стъпалата.

Гласа, думите…

Направете си селфита! Ще се забавлявате и осъзнавате едновременно!

Практика „Кога, как…“

Да знаеш кога да се задвижиш – агрессия.

Да знаеш кога да забавиш темпото, да спреш, да успокоиш – пасивност.

Да знаеш кога да останеш в център, стабилен и балансиран – вместо да си спасяващия.

Тези умения биха намалили стреса, донесли много повече радост, и съответно време за каквото ни е нужно.

Напишете на три цветни листчета с размера на кибритена кутийка, думите:

Агресивно – действам
Пасивно – изчаквам
Балансирано – приемам и позволявам

Поставете си за задача да наблюдавате и разпознавате модела и ролите. Осъзнайте нужно ли ви е днес това. Опознайте движенията в ролите и се опитайте да ги ползвате като набор от инструменти в задайте през деня. Например – кога да дам „газ“? Кога да помоля за помощ? Кога да остана в покой, макар и за малко?