Част 3, Глава 10

„Наслаждавайте се на себе си, защото е по-късно, отколкото си мислите.“

Сократ

ВЯРВАНИЯ И УБЕЖДЕНИЯ

Калина Стефанова

Саботирането на управлението на нашето време може да бъде много сериозно осъществявано от само едно грешно убеждение. „Лимитиращите вярвания“ или „ограничаващите убеждения“ са все по-известно понятие в анализа и обясняването на човешкото поведението. В какво вярвам, в какво съм убеден, предубеден съм за какво?

ТЕОРЕТИЧНО

Както знаем, мислите могат да се материализират. Но не всички. Това се случва с онези, в които истински вярваме, убедени сме и изживяваме като истина. Това уточнение е важно, защото има летящи мисли, които не намират стабилна почва в нас и няма как да се материализират. Или, повтаряме си, ама не вярваме да са истина.

Добър пример за това е как, когато сме сигурни, че нещо няма да стане и то не става. Мога да искам нещо да стане, а то да не става. За едно и също нещо не е важно какво искаш, а в какво си убеден. Разликата е в емоцията, която подкрепя мисълта. Ще ви дам един много осезаем пример – страховете ни се сбъдват по-често, отколкото мечтите. Защо? Защото се страхуваме истински, а мечтаем „папагалски“. Това, че си повтаряш някакви „позитивни мисли“, съвсем не значи, че ще се сбъднат.

Всъщност, Материализирането на мисълта ни е процес на създаване на вибрация, която е изравнена с вибрацията на полето, в която е реализирана нашата мисъл като материя. Вибрацията е онази, в която живеем, а не която си мислим и казваме. Затова не мисълта, не подходящите думи, а емоцията е решаваща дали това е нашето вярване, или не.

Когато се страхуваме, ние преживяваме истински страха си – така ли е? – сякаш вече се е случило, а то може да не е и никога да не се случи. Със сигурност обаче, го привличаме.

Когато искаме нещо да стане по наш план, колко време пребиваваме в емоцията на радост, удовлетворение, като вече да се е случило? Бъдете честни! Колко време отделяме на „защо няма да стане“, „много добре знам“, „нали помниш предишния път какво стана“? Колко съмнения има по пътя ни към целта? Колко пъти проверяваме какво може да се обърка? Колко време отделяме да се тръшкаме за някоя грешка или „гаф“ в плана?

Чували сте или не за Самосбъдващо се пророчество – е, това е то!

Как започваме деня си и с каква мисъл го завършваме?

Нагласата, в която сме, е важната за случването на едно или друго нещо като резултат. Какво става, ако започваме: „Ох, толкова много работа имам днес! Абсурд е да смогна. Не виждам как времето да ми стигне за всичко това“. Ами, прави сте, това е истината. Доводите са си доводи, нагласата е посоката, в която отиваме. Резултът от такива мисли е да пожънем накрая, онова, което сме посадили – много работа, която не сме смогнали да свършим, защото сме сигурни, че е абсурдно да ни стигне времето. С каква емоция влязохме и с каква излизаме от всичко това – разочарование от себе си и всичко, съмнение, неувереност и т.н.

Какво може да е различното?

Фокусът

Ще ви разкажа история, която прочетох преди време:

„Един професор дал на студентите си за задача да пишат за това, което виждат на листа. Показал им бял лист с една черна точка в средата. Накрая събрал работите и прочел най-различни виждания за „черната точка“. Никой не написал нищо за останалото, макар и доминиращо бяло пространство на листа, обграждащо точката.“

Ето това е „фокусът“. Сега погледнете с повече неосъждане към човешкото ни моделирано възприятие! Вижте колко сме симпатични хората с детската си наивност, че друго няма, освен това, което виждаме. Дори и да е под носа ни, пак можем да не го видим. В крайна сметка ни се случват само нещата, които са ни във фокуса.

Енергията следва вниманието!

ТЕОРЕТИЧНО

Каквото не виждаме, то не съществува. Дали?

Да се върнем към началото на деня! Намерението не може да бъде подменено просто така, защото не се сменят лесно убеждения, вярвания, миналото ни и ние самите – това е, което е! Фокусът обаче, може да бъде променян!

Представете си, че ходите в една тъмна гора с фенерче. Фенерчето осветява само вашия път и за вас това е единственото, което виждате, единствената истина, твърдение, убеждение. Така e, защото не виждате друго – вашите 100% са си 100. И все пак, в гората има много други пътеки, които не виждате само защото не сте обърнали фенерчето в друга посока.

Как да ползваме фокуса за по-добра нагласа към ден с много задачи и малко време?

Моята препоръка е да не се напъвате да си внушавате, че задачите са малко, а времето много. Да, би могло да сменяте гледната точка и да си спомните какъв зор беше миналата седмица с много повече, та това сега е направо „нищо“. Само че, не съм убедена, че това ще ви вдъхнови.

Вдъхновение

Обичам тази дума! Намерете от всичкото в този ден и план, какво ви вдъхновява, повдига ви настроението, и се движете към него, като междувременно вършите всичко, което е нужно, макар и не толкова вдъхновяващо.

ЛИЧНО

На моето огледало около две години имах листчета, с които си напомнях генералния фокус. Текстовете им бяха малки и прости: „Нищо лично“, „Няма все да е така“, „Днес си по-млада от утре“, „Дишай“, „Обичам те“… Тогава идеята беше друга, но генерално, работех по фокус и нагласа. Получава се. Гарантирам ви това!

Моля ви, не се отчайвате, ако не става веднага и всеки път или все още не ви се е получило. Нищо, лично, драги читателю! Нещата не се „запъват“ само на теб! Просто всички се учим непрестанно.

ФАКТИ

Не се учудвайте, ако разберете, че не сте уникални в това!

Повечето хора не вярват в себе си.

Онези, които най-много парадират успеваемост и престиж, най-много се съмняват и страхуват.

Повечето хора обвиняват родителите си за това, което им се случва в живота.

Нагласа, фокус, вярвания, убеждения, предубеждения се променят само от хората, които поемат лична отговорност за живота си.

Не можем да променяме миналото, можем да променим отношението си към него.

ПРАКТИЧНО

Практика „Вдъхновение“

1. Следващия път, когато си направите план или списък със задачи, намерете и отбележете това, което ви вдъхновява, харесва ви повече от другото, любимо ви е, кара ви да се чувствате добре. Това може да е някоя от задачите, хората, с които го вършите, мястото, дрехата ви, плановете за вечерта. Може би броите дните до очаквана среща или пътуване. Не се ограничавайте в един ден! Може да е план за седмицата, месеца. Важно е да намерите опорните точки – фокус върху това, което ви вдъхновява.

„Яхвате това вдъхновение“ и се носите на неговите криле, дори когато става напечено и неприятно.

2. За улеснение:

Напишете си отделен списък, или на малки цветни листчета нещата, които ви вдъхновяват в ден, седмица, проект и т.н. Залепете ги на огледалото, пред което заставате сутринта, вечерта и когато и да е. В банята или в коридора, важното е да си ги четете и да си напомняте фокуса.