„За да не бъдем обвързани с времето, трябва да имаме връзка с безвремието.“
Дийпак Чопра
ТИХИТЕ СТРАХОВЕ
Калина Стефанова
ТЕОРЕТИЧНО
Един от очевидните саботьори на умело управляваното време е Страхът. Въпреки че страхът е емоция, още в тази част ще разгледаме Страха от неуспеха и Страха от успеха, колкото и абсурдно да звучи.
Страхът стои в основата на повечето отлагания, бягства от настоящето, започвано по неудачни начини, в недобро време на нереални проекти. Въобще той ни губи много време, много. Когато говорим за страх, е хубаво да знаем както конкретните причини, така и генералната ни идея за него.
Има един основен страх – страх от смъртта (или края).
Всички наши страхове са производни на един изначален страх, че ще изчезнем, ще умрем. Всеки страх от отхвърляне, неодобрение, необичане, нехаресване, непредпочитане, неуспех и успех идват от Страха от края на „нещото“, на мен.
Както вече казахме в предишната глава, повечето хора не обичат промените и „никога не са готови за това“. Не е толкова трудно да се осъзнае, види и приеме, че щом нещо се създава, то подлежи на разрушение. Щом нещо се ражда, то ще стигне то смърт. Разбира се, ако знаехме какво се случва след смъртта, нямаше да толкова страшно.
Всъщност, големият страх е от неизвестността. Откакто свят светува, хората искат да знаят. Някои съчиняват истории, други усещат и се доверяват на това вътрешно знание. В никакъв случай не смятам тук да ви създавам убеждения за едно или друго, нито смятам, че моята истина е всеобща и валидна за всеки. Мога само да ви призовавам да търсите своите вярвания и модели, които ви карат да се чувствате добре днес.
Всеки, който не може да се довери на неизвестното и умът му не е готов да пусне контрола на знанието, е важно да има своя пристан, от който да вижда „голямата картина“. За тази позиция на възприятие ще говорим повече във втора книга за времето. Страхът е емоция и както всяка друга, може да бъде осъзнаван, разпознаван и управляван. Тези умения се учат и се наричат емоционална интелигентност, култура, компетентност.
Когато говорим за страха като „прът в колелото“ на нашето време, е полезно поне да си дадем сметка, че е нормално да се страхуваме, можем да се справим с това, и можем да не бъдем водени от страховете си. Добре е да осъзнаем, че всичко, което започва, някога свършва.
Ние започваме нещата не за да не свършват, а за да ни се случват.
ТЕОРЕТИЧНО
Навярно забелязахте, че в изброяването на страхове, пречещи да имаме достатъчно време, има една дума, която не се връзва с останалите. Успех. Страх от успех. Така е. Има го, и то достатъчно, за да блокира пътя ни. В тази глава ще отделя внимание на два осезаеми страха и това са: от неуспех и от успех. Това е естествено продължение на темата за очакванията за успех и неуспех.
Страх от неуспех
В предишната глава стана дума за това, че очакванията за неуспех сбъдват, предричат, осигуряват неуспеха ни.
Как?
Мисълта ни се материализира. Чували сте за това, чели сте и вярвате или не, живеем в такъв свят. Всяко материално нещо тук и сега, някога е било само мисъл в нечий мозък. Днешното е вчерашната фантазия на някого.
Да се върнем на лесното сбъдване на неуспехите! Когато свържем мисъл с емоция, и го преживяваме като истина, нещата се случват. Механизмът е същият и за сбъдването на успеха, само че има едно и улесняващо и утежняващо обстоятелство: Без значение колко често сме успявали или неуспявали преди, спомените за неуспехите са много по-силни, по-трайни и по-определящи ни.
Защо?
Защото са свързани с инстинктите ни за оцеляване и механизмите за съхраняването ни. Би трябвало и с успехите да е така. Но колко често се радвате за едно и също нещо много пъти, и то с първоначалната сила на емоцията? А колко често може да тъгувате и да се страхувате от нещо, което е само спомен, ама като жив? Виждате ли, повече сме повлиявани от това, заради което едва не сме умрели. По-малко сме определяни от това, което ни е развило и придвижило нататък в живота. Изконният страх от смъртта е по-силен от радостта от живота. Добре, но ние го осъзнаваме, все пак. Можем ли да осъзнаем още повече?
Страховете са основателни и неоснователни.
Има такива, за които си имаме обективни причини и ги зачитаме. В такъв случай страхът ни е приятел. Той ни пази, грижи се за нашето оцеляване. Ако усещате, че не можете да скочите от една скала на друга, никой не може да ви упрекне за страха. Вие си знаете възможностите и не другият ще скача, а вие. По-добре да ви е страх и да сте живи, то е ясно.
Има страхове, които са измислени, За тях сме повярвали на другите. Другите са близките ни хора в детството и постепенно разширяващото се общество с порастването ни.
Когато се страхуваме от провал, това се дължи най-често на ниска самооценка.
„Каквото и да направя, няма да е достатъчно добро.“
Както се сещате, няма как да знаете, ако не сте опитали. Ако сте избрали подходящата цел, дейност, стратегия, момент и т.н. Ако сте си написали „домашното“ с две думи, останалото е да се задействате и тогава ще видим какво се случва. Ако вече сте опитвали и не се получава, за Бога, не си губете времето! Променете първо нещо и тогава по новому опитвайте. Но вярвайте на настоящето, не на миналото! Гласовете в главата ни, че няма да успеем, не са нашият вътрешен глас и никога не са били.
ПАРАДОКСАЛНО
Да, страховете се предават от поколение на поколение с отдавна изгубени основания за тях.
ПРАКТИЧНО
Практика „Гласът отвън“
Сами знаете кой и кога ви е казвал, че не ставате, че не сте умни, силни, способни, или каквото и да е. Сега се попитайте:
- Защо трябва днес да слушате този човек?
- Той/тя тук и с вас ли е?
- Защо неговото/нейното мнение и оценка са все още решаващи за вас?
- Какво си мислите, че ще получите, ако го послушате и сега?
- А ще получите ли наистина това?
- Вие цените ли и уважавате ли този човек? Той „важен” ли е днес за вас?
- Той/тя дали ви обича и уважава, желае ли ви най-доброто?
- Защо този човек ви говори така?
- А той/тя от какво ли се страхува?
Нека спрем до тук с въпросите. Целта на този мисловен път е да осъзнаете, че това е минало, не е настояще. Това е нечия история за вашия живот, не е вашата истинска история. Този човек е също човек и е воден от намерения да ви помогне, да ви предпази или да предпази себе си от нещо. Все добри намерения. Това не се ли нарича „страх“?
Слушай от МЕДИТАЦИИ: „Бръщолевене“
Тихите страхове-07.05
Практика-Гласът отвън-02.05