Част 3, Глава 6

„Това е несъмнена истина – колкото по-малко трябва да се направи, толкова по-малко време се намира, за да бъде свършено.“

Лорд Честърфийлд

БЯГСТВО ОТ НАСТОЯЩЕТО

Калина Стефанова

ТЕОРЕТИЧНО

Когато говорехме за това какво е Присъствие и защо е важно условие, за да ти е точно времето, отворихме темата и за тъкмо обратното. А обратното на „присъствие“ е „бягство от настоящето“. Това си е много възможен „саботьор“ на умелото управление на времето ни. Аз бих го нарекла „водачът в листата“. Как бихме могли да управляваме Времето си в настоящия момент, след като не живеем в него? Същото е като да ядеш ястие, което не ти е сервирано. Не си ли в настоящия момент, отвсякъде ти дърпат „конците“ и естествено, ако успяваш с нещо, то не се дължи на поетата ти отговорност. Има случайности, има хора с интерес, които помагат да успяваш в едно и друго, но същите те, понеже те управляват, те водят и към провал, ако това им носи ползи. Не вярвам да ви харесва подобен сценарий! Ами тогава излезте от чуждия филм.

Всеки филм в главата ви е „чужд“. Животът е „тук и сега“. Другото е „кино“.

„Бягството от настоящето“ етака да се каже, „бъг“ в системата ни. Защо е толкова лесно и неосъзнавано това бягство? Знаете ли всъщност, колко е често? Почти непрекъснато. Всеки път, когато в главата ни има мисъл, свързана с нещо, което не се случва сега, е „бягство“ в минало или бъдеще. Това е всеки спомен и мечтание дори. В ежедневието си вярваме, че можем да мислим едновременно за много неща и да вършим няколко неща едновременно. Всъщност това е илюзия и не е възможно. Всичко се случва последователно, но толкова бързо, че ни изглежда като да е едновременно. Забавянето на скоростта ни позволява да се проверим в настоящето ли сме или другаде. Защо пък да не сме другаде? За малко да отскочиш е едно, да си живееш там е друго. Сещам се за един виц за тази разлика:

ЗаБАВНО

„Започнали хората от Земята да ходят на екскурзии до Рая и Ада. Да видят как е. Отишъл и нашият герой. Гледа в Рая – скука! Хубава температурата, слънчево с лек ветрец, птички пеят, зелени ливади с цветя и агънца пасат… Приятно, ами тихо, пусто… Какво да правиш там? В Ада пò му харесало. Още на входа – маса народ. Яко музика трещи. Вярно жега, ама то от чеверметата. И навсякъде, купон голям! Прибрал се човекът у дома, ама след някоя и друга година, починал. Отишъл на входа на Небесата и там го питат ангелите: „Ти, накъде – Ада или Рая?“. А той бързо отговаря, да не изпусне ред: „Адът, естествено, какъв ти Рай – там е много скучно и никакви хора“. Добре. Адът – Адът. Упътили го и още от входа го подхванали едни дяволи, с едни големи вили, и право в първия казан. „Ама, чакайте! – развикал се той – Аз за купона съм тука!“. „Е, на купона са само туристите. Емигрантите са в казана“ – отвърнали дяволите и продължили.“

Та, едно е да отскочиш, друго е да си живееш там. Минало и Бъдеще не са за постоянно живеене, ако искате да ви е добре.

ТЕОРЕТИЧНО

След усмихнатото отклонение се връщам към безполезността на „бягството от реалността“. Да, за малко да отскочиш – я, в план за бъдещето, я в някоя поука от минал урок, е едно. Да си населяваш неспирно илюзорни светове, е друго. Съществува само това, което е сега и тук за нас. Дори да си помислите какво става в съседната стая, пак е предположение и не е истина, докато не сте там и това не е вашето настояще.

Да не живеем в настоящето, е по-лесно, защото е по-безотговорно – някак не зависи от нас – още не се е случило или вече е станало, какво да се прави. Ако си тук и сега – ти си на ход. Накратко, ако искате времето да ви стига, живейте в него, а то е само сега! Какво правим с идеите за Минало и Бъдеще? Ползваме си ги. Как?

Минало – опит, анализ

Разбира се, че се сещаме за миналото си. Така и ще бъде, ако имаме здрав мозък. Въпросът е колко престояваме там и защо?

В миналото се ходи, за да избягаш от настоящия момент, който пò не ти харесва от миналия. Признайте си, че всеки приятен спомен ни приютява и често ни се иска да си останем там!

В миналото се ходи, за да сме с някого, с когото не сме в настоящето.

За да сме онзи, който днес не сме.

За да изпитваме емоция, която настоящето не ни носи.

За съжаление можем да сме „роби“ на миналото, ако живеем само в него.

Ценното на миналото е да се ползва опита и научените уроци. Отиваме за малко, заради анализа, от който правим изводи и построяваме по-добро настояще. Отиваме за малко и се връщаме тук и сега. В сегашното сме донесли само опит – какво да повторя, и какво никога повече. Единствен смисъл на миналото ни е да ни служи, а не ние на него.

Бъдеще – желание, план

Бъдещето е още една илюзия, в която можем да се изгубим и времето ни тук и сега да бъде също изгубено с нас. Как?

Мечтаем дълго и безспирно. „Много ни е хубаво. Няма нищо общо с реалността и всичко е идеално. Колкото повече стоим в него, толкова повече ни се стои. Не искаме да се връщаме в настоящето.“

В мечтите ни цялата работа вече е свършена, ние сме перфектни, другите са идеални, мястото е любимото и т.н.

Безотговорно и безметежно е. Леко и приятно.

И изведнъж някой светва лампата, пляска с ръце, събужда те… поглеждаш часовника. Времето е изтекло, доникъде не си. А, какво си донесе от Бъдещето? Дори хубавото настроение си е отишло.

Ако искате мечтите да се сбъдват и помисленото бъдеще да става ваше настояще, отскачайте за малко до спирка „Бъдеще“. Колкото да си видите целта, да усетите искате ли това, как ще се чувствате, ако се случи, и да си донесете вдъхновение и мотивация, които са ви нужни за работата. Мечтите чакат вашия труд. Затова ви е нужно и времето.

Внимание – много хора вярват, че мечтите са само за мечтаене, защото, ако се сбъднат, ще си изгубят очарованието.

Има два вида мечтатели: такива, които сбъдват и създават нови мечти, и такива, които си отглеждат няколко мечти, при които си бягат от реалността, но никога не задвижват и не превръщат в реалност.

Вие от кои избирате да сте? Едното е въпрос на мързел, другото на жив живот.

ТЕОРЕТИЧНО

Настояще – реално Време

Как се връщаме и как разбираме, че сме в настоящето? Фокус, концентрация, внимателност в това, което вършим. Да чуваш, да виждаш, да вкусваш, да усещаш с допир, да помирисваш, да осъзнаваш, да присъстваш! Да си изцяло тук и сега, в пълно съзнание.

Какво е mindfulness?

Означава да си изцяло тук и сега, да напълниш времето и пространството със себе си и себе си с времето и пространството. Сливане и присъствие. На когото му е вповече тази метафоричност, има една дума и тя е „внимателност“. Цялото ни внимание е в нещо. Разбира се, за вниманието е важно, както концентрирането, така и разпределението.

ПРАКТИЧНО

Слушай от МЕДИТАЦИИ: „Тук и сега съм“

Една медитация, която освен да слушате и следвате, можете сами да си прилагате, като си поставяте задачи, и то по всяко време на деня.