Част 3, Глава 7

„Един от проблемите на това, че твърде често се взираме в миналото, е че може да се обърнем и да се окаже, че бъдещето ни е свършило.“

Майкъл Цибенко

ТОВАРЪТ НА ОЧАКВАНИЯТА

Калина Стефанова

ТЕОРЕТИЧНО

Очакванията и товара, който мъкнем

Темата за очакванията, генерално, е много деликатна. Тънка е границата, която, ако прекрачим, вместо да сме мотивирани да творим, може да се окаже, че сме подготвяли унищожителя си. Очакванията ни са свързани с получаване на придобивки. Те могат да са материални, емоционални, промяна в своя живот, промяна в живота на друг, промяна на статус, местоположение и т.н. Най-общо казано, очакваме промяна или стабилност на досегашното.

Как очакванията могат да пречат на управлението на нашето време?

Повече от ясно е, че когато искаме нещо да ни се случи и го планираме, подготвяме, то това е свързано с предвиждането на резултат и съответно очакваме това и да получим накрая. Нашите очаквания включват и предвиждания за обратни резултати. Например, имаме очаквания за успех, както и допускане за неуспех.

Успех и неуспех

Очакване за успех е мотивиращо, вдъхновяващо, опияняващо. Може да е толкова силно, че да повярваш в себе си. Още по-силно, че да повярваш в свръх способности, които не притежаваш. Хората говорят за реални и нереални очаквания и това ги определя като реалисти и оптимисти.

Реалистите никога не минават границите на това, което е доказано от времето, пространството и живота – с две думи, вече се е случвало веднъж или много пъти. Такива хора обаче, живеят в сигурното, не са откриватели, новатори и оставят отговорността само на наличните обстоятелства.

Оптимистите подминават границите на възможното и вярват, въпреки липсата на доказателства.

Тук не казваме кое е добро и лошо, защото никое не е. Важно е да видите вие къде сте, кои сте и как мислите. Наличието на очаквания е свързано с два възможни резултата и съответно две противоположни емоционални състояния, предизвикани от това. Ако получим успех, сме радостни. Ако получим неуспех, сме разочаровани. Повече за потенциала на нашите желания, по-нататък в тази част.

Какво, ако дадем по-голяма вяра в неуспеха?

Ще питате, че кой би правил това? Много хора… без да го осъзнават. За това им помагат страховете, неувереността в себе си, ниското самочувствие, „насилниците“ в живота им. Вярата в неуспеха често е много по-силна от всяка възможна вяра в успех. Това улеснява процеса на сбъдване на неуспеха. Повече за страховете и желанията ни ще намерите в следващите глави на тази част.

Колкото и да е парадоксално, ако очакваме успех и не успеем, ще преживеем разочарование. Ако очакваме неуспех, ще сбъднем неуспеха си и ще преживеем затвърждаване на своята „неуспешност“ генерално, което ни прави още по-разочаровани от себе си и всичко.

Почти ви чувам как питате: Е, кога успяваме? Никога ли?

Напротив! Успяваме, и когато успеем, се радваме. Това ни зарежда с вярата в себе си и в бъдещето. Успяваме, и то много – понякога случайно, понякога неслучайно. Нашата цел е да разберем как да успяваме неслучайно и как очакванията да не ни бойкотират и да не губят времето ни. Отговорът, накрая на тази глава. Какви още очаквания можем да имаме?

За удоволствие и неудоволствие (болка)

Както от всяко нещо в живота на човек, така и в това конкретно, ние се стремим към удоволствие и се опитваме да избегнем обратното. Очаквания за удоволствие или неудоволствие са онези, които генерално ни карат да избираме една или друга посока, човек, дейност, всичко. Всеки избор се определя от тези предвиждания. Съответно всяко от тях ни движи или спира по пътя.

Познатото и промяната

За да се чувстваме спокойни и по-малко стресирани, се движим по познатото, най-общо казано. Едновременно с това реагираме на всичко по пътя, което може да е различно от плана ни. В крайна сметка нещо се случва, с наша и без наша намеса, и на финала или сме доволни, или оставаме разочаровани. Колкото и да сме го живели този живот, все още мнозинството от нас се плашат от промените и отказват да приемат, че са неизбежни, защото животът се дължи на променящите се неща, а не на стабилните. Най-простото доказателство е дишането. Можем ли само да вдишваме? Или само да издишваме? Дали ще сме живи от това? Всеки наш дъх е непрестанна промяна. В крайна сметка всяко очакване води до задоволство или разочарование.

Точно тук е „тънката линия“, за която е добре да сме се подготвили предварително.

Задоволство

Ако сме останали доволни, добре. Браво! Справили сме се. Това ни кара да вярваме в себе си. Засилва увереност и самочувствие. Мотивира ни да продължим. Дава ни сила за предприемане на по-рисковани действия, имаме нова смелост. Приемаме с лекота следващи предизвикателства. Всичко звучи чудесно, нали? А, чували ли сте изразите:

„Порасна му работата много…“

„Е, тя е важна вече, с нея не може да се говори…“

„Той е от „голямото добро утро…“

„Къде ще се мерим с нея… тя къде е, ние къде сме…“

„Забрави откъде тръгна…“ и т.н.

Вие сами може да продължите, но не е и нужно. Защо си напомняме това?

Заради отношението ни към успеха, като предопределящо за следващи събития. Задоволството и радостта от успеха няма да ни докарат разочарование, но са нож с две остриета:

„Последваща мотивация“ или/и „Разбивач на следващи мечти“

Как може радостта от успех да е проблем? Може. Не директно за вас, но за другите. Само че ние сме свързани с другите и вселенския баланс не спи. Когато засилим нашите „плюсове“, ще има хора, които се радват с нас. Също така, ще събудим онези, които няма да ни се зарадват или ще го примесят с нескрита или скрита завист, тъга за себе си, за живота, съжаления, някой ще се разгневят… все „минуси“, който да върнат баланса в „нулата”. Засилването на отрицателния потенциал превръща „проблема“ на неуспелите във ваш проблем. Пита се в задачата: защо да ви отива енергията за това? Независимо дали игнорирате, или не, енергията се върти и ви приобщава към негативния поток. Оттам идват и следващи спънки в нови неща.

Бих искала да уточня нещо: Ако сте надраснали със съзнанието си света на дуалностите, това няма да ви докосне. Ако сте над полюсното влияние, то ще разберете добре и лесно идеята за баланса, защото вече го живеете. Ако обаче, познавате какво е разочарование, е добре да продължите с четенето на тази глава.

Очакванията са пряко свързани с обратния си полюс:

Разочарование

То води до трайна загуба на мотивация, на вдъхновение, на самочувствие, на вяра, на доверие и понякога загуба на здраве. Добре, ама лесно е да се каже:

„Като нямаш очаквания, няма да имаш и разочарования.“

Няма човешка глава, която да не произвежда очаквания. Въпросът е как това да не създава възможни разочарования, щом не се сбъднат очакванията.

ЛИЧНО

Малко отклонение: По повод последното изречение горе – любимо ми е, когато някой има очаквания за неуспех, а му се получи успешно. То е ясно, че няма как да е разочарован. Това обаче, не е нито късмет, нито случайност. Направо си е знак и „спасителен пояс“ за удавник на безверието. Светват му „голямата лампа“ да прогледне.

ТЕОРЕТИЧНО

Балансът

Как се случва балансът, заради който не ни постигат „негативните“ потенциали? Като работим с укротяване на своите „позитивни“ и „негативни“ потенциали. За да има баланс накрая, започваме с баланса в началото. Началото си винаги ТИ, винаги е в теб и от теб.

Нямаше да пиша всичко това, ако не е мое лично преживяване и доказан път към успешен, по-добър и здравословен живот. Казвайки или по-скоро пишейки това, си давам сметка, че може да произведе в мислите на различни хора негативни и позитивни потенциали. Давам си сметка! Осъзнавам го и го оставям там. Не му се отдавам. Не се занимавам с това. Отчитам го. Зачитам го. Уважавам правото ви на автентична реакция. Не се боря за еднаквост. Приемам ви. Прощавам ви. Смирявам се… и продължавам.

Какво е „Балансът в началото“?

Имаме план, стратегия, действаме и очакваме едно или друго. Хубаво! С плановете ще работим през целия процес, ще си ползваме стратегиите, ще действаме до края. С очакванията се занимаваме само в началото. Ето как:

ТЕОРЕТИЧНО

Мога ли да продължа нататък, какъвто и резултат да дойде? Мога. Винаги може. Винаги има нататък.

Колкото и да ви е чудно, отговорът на този въпрос е валиден за всеки и винаги.

„Мога. Винаги може. Винаги има нататък.“

Защото това не е отговор, който ние даваме. Това не е нещо, което избираме. Ние бихме искали да контролираме съдържанието на въпроса „как“, но всъщност, животът ни винаги продължава и краят е само в главите ни.

Усещането, че винаги всичко е наред, всичко е точно и всякога към мен идва най-доброто в този момент – онова, което мога да поема, осъзная, реализирам. Ако не ми се случва, значи е доброто, което не разбирам, но има защо да е така.

Забелязахте ли, че ползвам думата „усещане“? Да. Това не е „вяра“, защото обратното на вяра е „съмнение“, а аз не се съмнявам, че всичко е наред. Това обаче, е моята визия за нещата от света. Вие следвате вашите убеждения и усещания и ако не работят за вас, сменяйте ги! Значи те не са най-доброто за вас.

След това отклонение ви предлагам още една самостоятелна практика.

ПРАКТИЧНО

Практика „Балансът в началото“

Какво е „Балансът в началото“?

1. Представям си най-лошото нещо, което може да се получи като резултат.