Част 3, Глава 5

„Хората имат две причини за действията си: една истинска и друга, която звучи добре.”

Хенри Форд

ОПРАВДАНИЯТА И ИСТИНИТЕ

Калина Стефанова

ЛИЧНО

„Не знам откъде да започна…“

„Имам много задачи за вършене.“

„Има прекалено много неща, които ми отвличат вниманието.“

Познато ли ви е?

ТЕОРЕТИЧНО

Едно от най-важните неща, които е добре да осъзнаете в тази глава, е какво точно е „оправданието“. Мнозинството от хора, въобще не правят разлика между:

Оправдания

Извинения

Обяснения

Оплакване

Анализ

Критика

Познание

Ще си позволя да дам повече яснота за разликите.

„О-прав-давам“ – идеята на думата и корена е, че си прав за нещо. Това е твоята истина, която застава на пътя на нещо, което трябва или искаш да направиш, но не можеш. Целта е да няма вина и обвинение. Даваш на другите своята истина.

„Из-винение“ – форма на молба да бъдеш разбран и оправдан (необвинен).

„Об-яснение“ – нещо е ясно. Става ни ясно. Искаме да дадем яснота и на друг за това. Даваме информация.

„О-плакване“ – даване на информация за това как се чувстваме от нещо. Плач, тъга. Това е емоционално изразяване. Показва отношение към нещо. То не може да бъде коментирано от другите. Може, ама кой си ти да казваш на хората как да се чувстват? Така или иначе, те се чувстват по този начин – факт, емоция.

„Анализ“ (от древногръцки: ἀνάλυσις – разлагане, разчленяване, разделяне) – операция на мислено или реално разделяне на цялото (предмети, свойства, процеси или отношения между предмети и явления) на съставни части, в процеса на опознаване или натрупване на практически опит. (справка: Уикипедия).

„Критика“ (от френски: critique и старогръцки: κριτική τέχνη – изкуството за разбор, съждение) – откриването на противоречия, откриването на грешки и разборът им, разбор (анализ), обсъждане на нещо с цел да му се даде оценка, отзив, обсъждане на нещо с цел изразяване на гледна точка, указване на недостатъци (справка: Уикипедия).

„Познание“ – ползвам каквото зная. То може да няма за цел да убеждава другите в съгласие. Споделям мнение, без да очаквам коментар или обратна връзка.

Всяко едно от горе изредените носи обективна и/или субективна информация. Добре е да определим каква е и кое подлежи на промяна.

Когато сме наясно с разликите, можем да видим, че няма нищо толкова страшно да дам информация на себе си и на околните за това, какво мисля, как се чувствам и какво е моето обяснение нещо да не се случва. Такова осъзнаване е важно за нас самите. Не можем да очакваме другите да го имат.

Реакциите и думите на другите говорят за тях, не за нас.

На другите им е лесно да кажат: „Стига оправдания! Дотук с извиненията! Само се оплакваш!“… и т.н. Може и да има „огледало“, в което да се огледаме и да се видим през техните очи! По-важното е да извлечем знанието от всичко това и да изберем възможния път за нас да не отлагаме, да започнем, да направим нещо, и то така, че да ни е достатъчно времето.

Факт е, че оправдания и извинения, без анализ и обяснения, могат просто да ни блокират пътя. Да си стоим на едно място и да си усъвършенстваме уменията за това. А, другото? Кога?

ЛИЧНО

Последния път, когато ми беше мрънливо и оплаквателно, една приятелка-психотерапевт и най-вече човек, ми каза: „Позволи си тъгата“. Прибрах се вкъщи и се подготвих да си се оплаквам. Да си мрънкам, да си обяснявам това и онова, но пък да не се обвинявам, че правя така и че нищо друго не движа. Казах си даже: „И утре мога да си позволя. После спирам“. Хубаво, ама в този миг ми мина всичко и като подхванах нещата, нямах спирачка. Много от отложеното се отметна бързо. Дори не подозирах колко е лесно. Само си позволих и регламентирах докога. Доверете се на себе си и пробвайте!

ПРАКТИЧНО

Практика „Регламент“

Нашето предложение е:

1. Да не се обвинявате. Тогава няма да се налага да се оправдавате.

2. Ако ви е емоционално, тъжно, тежко и т.н., чуйте се. Попитайте се защо, от какво точно? Поговорете със себе си. Утешете се, но най-вече

3. РЕГЛАМЕНТИРАЙТЕ! Дайте си време докога да си се оплаквате. Сериозно! Кажете си: До края на деня или на часа, си давам време да си помрънкам. После се захващам.

4. Друга възможност е да се обадите на приятел и директно да обявите, че имате нужда да се пооплаквате. Ако той се съгласи, изливайте. Важното е да сте обявили заглавието на филма си, за да не ви пречат и да не ви секват потока.

5. ЗАПОМНЕТЕ: От друга страна, вие сте отговорни и да не заливате с безкрайни боклуци човека отсреща. Пак е регламент, но друга форма.