Част 2, Глава 4

„Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие.“

Ралф Уолдо Емерсън

КОГА ВРЕМЕТО НЕ СТИГА

Калина Стефанова

ТЕОРЕТИЧНО

Най-често задаван въпрос за Времето е: Как да ми е достатъчно за всичко?

За съжаление, няма прост и еднозначен отговор. Веднага се вижда, че за да е „достатъчно“ за „всичко“, е нужно „всичко“ да е възможно разположимо в „достатъчно време“. Едното да се помести в другото. Да са си съответни.

Времето обаче, си е константа. Разтеглянето му може да е въпрос на възприятие, но не и на рацио и логика. Хубаво, ама извършеното и резултатите ги мерим така. Е, точно с рацио и логика, трябва да премерим и онова, което наричаме „всичко“. Всичко е рамка, която ние ще зададем, а не другите или друго. И така, да разгледаме кога времето не ни стига, в излишък ни е, или е точно, колкото е нужно:

Кога времето не ни стига?

На принципа на логиката, когато искаме да налеем океан в чаша за кафе. Дали е виновна чашата? Времето си е колкото си е, но ако задачите са прекалено много или супер неприятни и се точат с часове? Ако пък, много са ни сладки и искаме още и още, да не свършват? Естествено, че Времето ще свърши преди тях. По отношение на задачите можем да определим две характеристики:

Количество и Качество

Когато задачите са прекалено много, естествено че това е „океан“ и чашата е малка или с нашите думи „Времето не ни стига“.
Когато задачата е много приятна и искаме още и още да сме в нея, забравяме за Времето.

На него, обаче му е все едно – то не спира. Спираме ние да го усещаме, докато се върнем в реалността и видим, че за другите задачи време няма.

Има и вариант, някоя от задачите да ни е толкова неприятна, че да се оправдаваме пред себе си и другите, да си я отлагаме, започваме и недовършваме, пак се връщаме и накрая: Времето свършило, тя не е свършена, а и за друго време не остава.

Добре, ама къде съм Аз в цялата тази работа? Тук – Аз съм изпълнителят. За изпълнителя също имаме характеристики: Количество, в смисъла на скоростта на действане и Качество, в смисъла на това какъв е резултатът от цялата работа.

За скоростта е ясно, че когато се мотаем и сме бавни, няма как да се включим в ограниченото време.
Също така е възможно от бързане никаква да не я свършваме и да се връщаме пак и пак на изходната позиция.

След всичко това имаме приключило време, свършена дейност и някакъв резултат. Е, ако той не ни удовлетворява, очевидно „Времето ни е изгубено“, не просто не ни стига. Разбира се, тук се опираме изцяло на логическо и математическо мислене, така че пропускаме онзи момент с „всяка промяна е стъпка“. Със сигурност е така – винаги се движим, въпросът е в каква посока!

И така, ВРЕМЕТО НЕ НИ СТИГА, КОГАТО не сме преценили добре:

Задачи

количество (прекалено много)
качество (неприятни/приятни)

Аз

количество (скорост)
качество (резултатност)

Тук, както разбирате, не определяме за колко време, с каква скорост, по какъв начин, колко задачи и с какъв резултат ТРЯБВА да свършим. Това е нещо, което всеки за себе си може да намери като мярка и спрямо тази мярка да планира следващите си желания и нужди. Тук не казваме какво, как и колко ТРЯБВА. Нищо не ТРЯБВА по принцип, само търсим най-доброто за нас в комуникация с външния свят. Същото важи за въпроса: Кога Времето е прекалено много и се „влачи“, „точи“ и така нататък.

Как да си намеря точната мярка? Предлагаме да продължите с четенето нататък!