Част 2, Глава 5

„По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш една минута, когато ще е твърде късно.“

Уилям Шекспир

БЕЗКРАЙНОТО ВРЕМЕ

Калина Стефанова

ЛИЧНО

Всеки път, като чуя някой да ми казва, че времето му се влачи и се сещам за дългите самотни нощи на брюнетките, в които измисляли вицовете за блондинките. Хитро, ама невярно. И все пак, дава усещане за „пустотата в часовете“.

ТЕОРЕТИЧНО

Кога Времето няма край?

Времето е време и така, както не ни стига, така може да е и в повече. Толкова много и празно, че да ни досади живота. Това също е неумело управление на времето. Не добро партньорство с него. Просто казано, Времето ви „предоставя” себе си, но вие не изпълнявате своята част от договора – да го ползвате по предназначение с ум и умения. Пак се обръщаме към себе си, като единствените отговорни за управлението и резултатите накрая.

Веднага искам да уточня, че не става въпрос как другите виждат вас и вашето разпределяне на задачите и времето. Не иде реч някой да ви упреква, че си губите времето. Ако не скучаете, ако не ви е досадно, неприятно, ако умеете „да правите нищо“ и да ви е пълно в душата, сърцето, ума и тялото, то това не се отнася за вас. Може да си стоите в мнооогото време и да сте щастливи и здрави от факта. Това си е вашето управление на времето и щом резултатът ви удовлетворява, чудесно! Ако това не води и до проблеми с околния свят, всичко е наред! Ако на вас ви е добре, но пък и искате да не сте в конфликт с околните, ще ви е нужна друга книга. Трудността не е с Времето.

И така, когато Времето няма край, какво не сме преценили по мярката ни?

Да разгледаме задачите си!

Може би никак не са много, малко са или въобще ги няма. Да нямаш какво да правиш, е престъпление спрямо същността ти. Ако наистина не ви е нужно да вършите нещо, не ви е интересно и нямате мотивация, то доверете се на доброто си сърце и помогнете на друг да направи нещо. Попитайте има ли нужда от помощ и се включете. Предимствата са много – ще сте полезни, ще сте научили нещо за другите, за себе си и това със сигурност ще ви придвижи към живот, в който ви се прави нещо. Удоволствието да си дал, прави чудеса. Хората, които не правят нищо, си докарват болести и нерадости.

Пробвайте разни неща, докато откриете какво ви е интересно, полезно или нужно. Желанията ни също се създават от опитване. Толкова за „нищо не ми се прави“. Ако имате по-голяма трудност с мотивирането, е добре да поработите по опознаване на себе си и света. Да навлезете повече в себе си и да излизате повече навън. Помощ може да получите и от специалист-консултант, коуч, психотерапевт. Само не стойте в нищото, ако то ви натиска и не ви е леко. В тази книга ще намерите цяла част за Мотивацията и Времето.

Да нямаш задачи за вършене може и да е отговорност на друг. Става и така, че трябва да ходите на работа с работно време. Добре, ама мениджърът ви не ви управлява добре и нямате достатъчно натоварване или е супер еднообразно. Пак има какво да промените. Създавате си сами работа – винаги има такава. Искате още – може и да ви дадат. Сменяте работата си. Това зависи от вас.

Възможно е да ви е „много времето и да се точи“, защото никак не ви се прави това, което правите. Толкова ви е неприятно, че въобще не сте в него. Гледате часовника и чакате да дойде краят. Така се чувстват хората, които не са тренирани и трябва да изтичат на тренажор 30 минути време. Познато ли ви е? Е, няма такава мъка. Времето направо си е взело почивен ден! Пак ще си напомним, че времето е някой като нас. Ние се влачим, и то се влачи. Нас ни няма в „схемата“, и то отсъства също. Ммм, даа! Променим ли себе си и Времето си идва на мястото. И така, за задачите е това:

Задачи

количество (много малко) – НЯМАМ РАБОТА!
качество (неприятни) – СКУЧНО МИ Е!

Естествено, пак стигаме до себе си – единствената величина, която можем да променяме в уравнението.

Как ги правя тези неща, че ми остава много време? Може би съм много бърз и никак не съм преценил, че тази задача ще ми отнеме къде по-малко време от предвиденото.

Запомняме този факт и при следващо планиране, променяме, ако не броя на задачите, то може би темпото. В крайна сметка, по-бавното живеене води до по-добро здраве и по-продължителна младост. Забавя стареенето. Да забавиш темпото, ти дава възможността да си по-осъзнаващ какво правиш точно. Това води до откриването на нови факти, нови усещания и дори прозрения. Любимото ми е появата на нова идея. Да, това става, като забавим ход. Дори на Времето му става интересно!

Възможно е да сме толкова добри в това, което вършим, че наистина да няма нужда от забавяне, повторение и тъпчене на едно място.

Най-добрите математици в класа, решават за 3 минути, онова, което е зададено за 30 минути. Е, какво да направят – добри са! Разбира се, съвсем не откриваме топлата вода с тези разсъждения. Целта е да си дадем сметка, колко много всъщност нещата са в нашите ръце. А мога да съм различен, ако реша, знаейки това:

АЗ

скорост на изпълнение (бърза)
качество (придвижва напред бързо)

ПРАКТИЧНО

Практика „Време в излишък“

Въпроси за замисляне:

Проблем ли е това за вас да имате много свободно време?
Какво означава, според вас, да имате много свободно време?
Какви за вас са хората, които разполагат с много свободно време?
Как се отразява на живота ви – емоционален, рационален, материален, социален… и т.н.? Как се чувствате? Какво мислите за себе си? Какво имате/нямате? Как ви възприемат другите?
Искате ли да промените нещо с излишеството от време?
Има ли какво да промените? Какво конкретно?
Кой момент и коя своя задача бихте променили?