Част 2, Глава 1

ЛОГИЧНО ЗА ВРЕМЕТО

ЗаБАВНО

Как лети времето:

Сутрин се будиш, гледаш 7:30. Спиш още 5 минути, гледаш 8:30 станало.

През работно време погледнеш часовника – 13:10. След половин час пак погледнеш – 13:12.

Вечер тръгнеш да правиш секс, погледнеш часовника – 23:30! Правиш секс един час, погледнеш часовника – 23:40!“

Сядаш да поиграеш малко на компютъра в 23:50 – играеш половин час, гледаш – 3:00.

ПРОСТА АРИТМЕТИКА ЗА ВРЕМЕТО

Калина Стефанова

ЛИЧНО

Когато бях ученичка, бях един от най-големите бунтари срещу изучаването на предмети, които никога няма да ни послужат в живота. И до ден днешен съм сигурна, че от всичко научено, особено по математика, физика, химия, ползвам 1%. Добре, ама от днешна позиция, признавам, че не съм можела да знам какво точно ще ми е полезно и в кой точно момент научаваш важния си урок. Имах най-чудесните учители по математика и физика. От тях знам едно – Няма сложни задачи. Никой не решава сложни задачи. Всичко в основата си е просто, малко и решимо. Номерът е да стигнеш до тази „простота“ в „голямата картина“. И ето ме днес: ползвам проста математика за сложни задачи.

ТЕОРЕТИЧНО

Една секунда е една секунда, една минута е една минута, един час – не повече и не по-малко от час. Така погледнато, според часовника, Времето е константа, постоянна величина. Толкова е, колкото е.

Според възприятието обаче, времето не е постоянна величина. Възприятието е „нашето“ усещане за една секунда, минута или час, и както след малко ще видим, то е „променливо“. Какво да правим с това противоречие?

Има един много лесен начин да се справяме с нещата, които ни изглеждат сложни и неразрешими. Както в математиката – опростяваме, опростяваме, опростяваме. За „нямам време“, „не ми стига времето“ и всичко, което звучи като невъзможно, препоръчвам тази „проста аритметика“:

Имаме цел, следва действие и се получава някакъв резултат.

Целта ни е да срещнем себе си (Аз) с Времето.
Действието е събиране: АЗ + Време
Какъв може да бъде резултатът и от какво зависи той?

Оказва се, че резултатът е променлив и всичко зависи от нас. Не, не ви издадох края на книгата. Това е началото – оттук тръгваме. Само отвъд свободата и цветността на нашето възприятие, времето е константа.

Но сега да се върнем към „простата аритметика“.

Преди да прибавим към Аз, другата величина – Времето, нека да видим какво съм Аз! С какво присъствам в уравнението? С „моите задачи“ и „моите начини за изпълнение“.

АЗ = Моите задачи + Моите начини

Опростяваме още малко. Моите задачи са нещо, което може да се променя, моите начини също. Следователно Аз съм променливата в отношенията сВремето.

Моите желания, моите задачи, моите цели, моите възможности, моите знания, моите начини – всичко това може да бъде променяно от мен. Иначе казано, от мен зависи как ще бъде решено уравнението

Аз + Време = Резултат

Аз мога да променя резултата, ако искам той да е различен.

Дали ще ми стигне времето, или не, зависи от мен, не от Времето.

ПРАКТИЧНО

РЕЗУЛТАТЪТ е променлив (зависещ от Аз). „Простата аритметика“ изглежда така:

Вариант 1:

В зададеното време си поставям някакви задачи (колко и какви?) и действам така, че планът ми да е изпълнен.

Време + Аз = Изпълнени планове
(на което му казваме: „Времето ми стига“)

Вариант 2:

В същото зададено време си поставям задачи (колко и какви?), но действам така, че те остават неизпълнени.

Време + Аз = Несвършена работа
(което често звучи като: „Нямам време“)

Ако не мога да променя константата време, но мога да променя моите задачи и моите начини, какво друго остава, освен да се заема с промяната в моя полза? Каква да е тя и как да стане? Като променя задачи и начини!