Част 1, Глава 4

„Много неща могат да бъдат направени в онези малки парченца от време, които всеки ден произвежда и които повечето хора изхвърлят.“

Чарлз Колтън

ЦЕЛ ИЛИ СРЕДСТВО Е ВРЕМЕТО

Бианка Йовова

Дали времето за вас е цел, или средство, е съществен въпрос, върху който си струва да помислите, ако страдате от „недостиг на време“. Не е достатъчно просто да кажете: „искам да имам повече време“. Не е достатъчно дори и да добавите: „искам да имам повече време за себе си“.

Важно е да знаете защо го искате, за какво ви е нужно това време, какво ще направите с него.

ЛИЧНО

През последните години, като един доста зает човек, често наблюдавам следното явление. Непрекъснато си мечтая, искам, копнея да имам повече време за себе си, за нещата, които обичам да правя. Тъй като съм на свободна практика, понякога това се случва, появяват се неочаквано няколко часа, в които нямам неотложни ангажименти, мога да разполагам с времето си и ето какво наблюдавам неведнъж. Изпадам в нещо като ступор и не зная с кое от всички неща, които исках да правя, да започна. Подхващам едно, после друго, а понякога просто не правя нищо – прахосвам онова тъй безценно време, което така много искам, което така много не ми достига. И не стига това, ами после се чувствам тъжна, че съм го „изгубила“ и виновна, че съм го „прахосала“ безсмислено.

Естествено, в мен се поражда въпросът „защо се случва така?“ и желанието да търся начини да променя нещата към по-голяма удовлетвореност за себе си. И ето какво открих! Времето може да бъде както цел, така и средство. И ми е нужно предварително да реша от какво имам нужда в момента, от това ще зависи какво ще направя със свободните мигове. Непосредствено преди, но все пак предварително решение, се оказа един от възможните похвати да бъда удовлетворена от начина, по който оползотворявам времето, когато разполагам с него.

ПРАКТИЧНО

Едната възможност е да реша, че свободното време е само по себе си цел. Това означава, просто да имам едно време, ненатоварено със специални желания, време за безметежност и нищоправене, време за отпускане и релакс, в което да се наслаждавам с удоволствие на миговете, без да ги възприемам като „изгубени“ или пропуснати, а напротив, като специално посветени на една моя дълбока потребност и това е свободното от всякакви ангажименти простичко съществуване. Защото дори и положителните, дори и силно желаните и мечтани неща, ако са свързани с действеност и проява на активност, са вид ангажименти. Това изисква друга предварителна нагласа, изисква енергичност и нужното състояние на духа.

Казано накратко, времето е цел, когато не е посветено на нищо специално.

Което не го прави по-малко специално от времето прекарано по специален начин. Тогава обаче, времето се превръща от цел в средство за осъществяване на други цели.

И така, втората възможност – решавам, че времето ще бъде средство. Е, тук е важна предварителната подготовка! Нужно е да знаете предварително възможните цели, както и да можете бързо да ги подредите по желание или приоритет, важното е към момента да го направите еднократно и решително, без да се връщате назад към възможността да изберете друго. Просто изберете и действайте! Без сравнения, без съжаление, без загуба на време!

Когато дълго време съм била „без време“, имам нужда от „безвремие“, в което да не осъществявам нищо, в което да не съм ограничена, а свободна от мисълта за време, от глада за време, свободна от идеята за време въобще.

Първото е релакс и отпускане в безвремието, а второто – енергичност и желание за занимания във времето. И едното може да зарежда и другото. За мен беше важно да осъзная разликата. Хрумна ми, че първото е по-базова потребност, и ако тя не е задоволена, всеки път, когато се „появи“ свободно време на хоризонта, тази важна и основна за мен потребност изскача на преден план и търси своето. Улавям се как в подобни моменти в мен спорят две същности – едната, която иска да прави любимите неща и настоява, и подсеща, и дори обвинява, защо не ги правя, и другата, която казва – пак ли ТРЯБВА да правя нещо, пак ли има натиск и задължителност, пак ли съм „машина“ за осъществяване на нечии желания, пък било то и моите собствени, нужни на другата ми същност? Аз имам СВОЯТА нужда просто от отпускане, от незадължителност, от свободата на „НЕ трябва“, от липсата на нещо чакащо, зависещо, незапочнато или незавършено, нищо, което е! Имам нужда просто от себе си, без нищо друго, без никакви добавки, БЕЗ ВРЕМЕ!

Това, разбира се, е моят опит. Споделям го като пример. Като гледна точка, като начин за себенаблюдение, себеизследване и промяна към удовлетворителност.

Удовлетвореност! Това е, според мен, крайната цел. По какъвто и път да минете, търсете своята удовлетвореност, по своя начин.

Времето най-често е само средство за осъществяване на други цели. И тогава по-важен става въпросът какви са те. Тогава идва наред себеопознаването – кой съм аз и какво наистина искам за себе си? Конкретно, ясно, за да мога да действам без колебание, когато времето се появи.