„Ние не възприемаме пространството, времето и Вселената такива, каквито те са, ние ги възприемаме такива, каквито ние сме.“

Дейвид  Андерсън

УСЕЩАНЕ ЗА… ВРЕМЕ

Бианка Йовова

            Ако се вслушате в поговорките или ежедневната реч, ще разберете, че времето може да лекува, да минава или да лети. Ще чуете също, че времето е нещо, което даваме или взимаме, спестяваме или харчим, прекарваме, пазим, прахосваме, убиваме, губим. Много често, почти без да се замислим, описваме нашето взаимодействие с времето чрез различни метафори. Сякаш имаме нужда да си представим времето като нещо или като някой, за да можем да обясняваме какво се случва с него.

            Метафорите не са само за поетите. Те са част и от ежедневния ни език, защото са един по-лесен и разбираем начин да говорим за абстрактни понятия като сила, енергия или време. Да видим какво е време, какво е усещане за време и каква е разликата между тях.

ТЕОРЕТИЧНО

Какво е време?

Според точните науки – една от седемте основни физични величини.

От времето на Нютон, до появата на Айнщайн, времето се счита за „абсолютно“ и течащо еднакво за всички наблюдатели. За основа на измерването му се взима някаква периодична последователност от събития (като например деня и нощта или пък сезоните), която се приема за еталон за отчитане на времето. На този принцип са измислени часовниците. В класическата физика времето съществува само по себе си, отделно от пространството и обектите в него. Освен това не се влияе от процесите, протичащи в света.

Как стои всичко това от гледна точка на човека?

Как човек измерва времето? Според изследователите основните ни отправни точки са две – като си отбелязваме поредици от събития или като си отбелязваме продължителността на дадено събитие. Например:

„Отговорих накратко на пет мейла, вероятно са минали 10 минути“ или

„Отне ми време да отговоря на този мейл подробно, вероятно са минали 10 минути.“

Така работи нашият вътрешен часовник в обичайния случай и би могъл да бъде много точен, сравнен със стандартен часовник.

ЛИЧНО

Вероятно всеки от вас, като мен, може да разкаже за ситуации и периоди от време – по-кратки или по-дълги, – в които вътрешният часовник се оказва доста неточен. Спомнете си моменти, в които сте имали усещането, че времето тече по различен начин, с различна скорост и сякаш не съответства на онова, измерено от часовниците. Основната причина за това е, че ние не сме физични уреди, които безпристрастно измерват физичните величини. Ако два различно тежки предмета паднат върху крака ми, аз няма просто да регистрирам факта, че единият е с по-голямо тегло от другия. Аз ще ПОЧУВСТВАМ, че едва съм усетила първия, а вторият ми е причинил силна болка. И това прави нещата коренно различни за нас, човешките същества. Ние можем не само да мерим, но и да чувстваме.

Кое е онова, което ни различава от уредите за измерване? Кое е онова, което прави така, че да възприемаме времето различно, и в известен смисъл „пристрастно“, според ситуацията?

ТЕОРЕТИЧНО

            Нарича се възприятие. И то е свързано с човешката способност да има различен, много индивидуален отговор на случващото се и този отговор не е безпристрастно физичен, а твърде личен. Може да бъде телесен, мисловен, емоционален.

Ако ви боли глава, времето, докато облекчите болката си, ще ви се стори непоносимо дълго, ако имате да решите три задачи на изпит, времето ще ви се стори твърде кратко, а ако имате само няколко часа с любим човек, времето минава като миг.

Какво всъщност е възприятието?

Според определението това е познавателен психически процес, при който в мозъчната кора се отразяват предмети и явления чрез въздействието им върху сетивата. Казано на ежедневен, неенциклопедичен език, светът около нас ни въздейства по различни начини. Ние възприемаме това въздействие най-напред чрез сетивата – слух, зрение, осезание и т.н. После мозъкът ни обработва постъпилата информация, най-вече от гледна точка на инстинкта за самосъхранение – дали е нужно да реагираме, или не, за да се предпазим. След което следва по-сложното разшифроване на сигналите – опитваме се да разберем какво точно се случва. Това става като сравняваме новопостъпилата информация с натрупаното до момента познание от досегашния опит на човешкото същество. И тъкмо това прави възприятието изцяло субективно, защото познанията и миналия опит на всеки човек са изключително лични, индивидуални и неповторими.

Познанието и миналия опит са нашия вътрешен „речник“, с помощта на който ние разбираме какво означава постъпващата отвън информация. Всеки сигнал, който сетивата ни улавят, в първия момент е като чужда дума, която мозъкът не знае. Тогава той „поглежда“ в речника, търси, сравнява и си казва: „Аха, това е същото като…“ или „Я, това прилича на…“ или „Уау, това не ми е познато, на нищо не ми прилича, но е възможно  да е нещо като…“.

ЛИЧНО

Ето един пример, свързан с познанието, миналия опит и възприятието за време:

Всеки от нас може да прецени относително точно без часовник кога са изминали например 5 минути. Това обаче е възможно, защото вие знаете какво е време, как се измерва то и най-вече, имате предишен опит, свързан с това, на какво биха могли да се равняват 5 минути време, с какво можете да ги сравните, за да прецените кога са изминали. Едно същество от друга планета не би могло да се справи с тази задача. Нещо повече, дори и човек от нашата планета не би се справил, ако никога не е ползвал часовник, не знае какво означава понятието минута, нито пък свързва някаква случка или действие с идеята, че отнема около 5 минути.

ТЕОРЕТИЧНО

Така стигаме до едно изключително важно понятие и това е „субективна скорост на времето“. Важно е, защото е пряко свързано със субективната ни представа с колко време разполагаме и съответно с усещането за недостиг (или излишък) на време.

Спомням си едно много интересно твърдение, което всеки може да провери сам за себе си: „Времето има субективна продължителност само когато това ни прави впечатление“.

Първата стъпка, физиологичната основа на възприятието, са сетивата, оттук  и първата група фактори, влияещи на субективното възприятие за време. Често не си даваме сметка колко активна роля има тялото в този процес. Ще дам примери. Спомнете си как тече времето за вас, сравнявайки следните ситуации:

  • докато чувате дразнещ звук и докато слушате любима музика
  • докато сте в помещение със силна неприятна миризма или навън, сред природата
  • докато чакате в студа през зимата на автобусна спирка и докато седите удобно в топла стая
  • докато вървите дълго с неудобни обувки и докато се разхождате с удобни обувки

Следващата стъпка са емоциите. Припомнете си как тече времето когато:

  • чакате пред зъболекарски кабинет
  • чакате на опашка, където някой непрекъснато намира начин да мине преди вас
  • очаквате любим човек да се върне след дълго отсъствие
  • прекарвате приятни мигове с приятели или на място, което много харесвате

Третата стъпка са мислите, нагласите и социалното влияние. Какво е усещането ви за скоростта на времето, когато:

  • умът ви е ангажиран с работа по някаква интересна задача
  • някой закъснява за среща и вие смятате, че това е крайно неприемливо, невъзпитано, неуважително или просто се чувствате излъган…
  • натрапливо мислите как да излезете от някаква заплетена ситуация свързана с роднински взаимоотношения
  • работите с клиенти и те ви обвиняват, че ги обслужвате твърде бавно…

Въпросът за субективната скорост на времето, и по-точно на факторите, които оказват влияние върху нея, е изключително индивидуален. Това е ключов момент и смея да твърдя, това е ключът към управление на времето.

ПРАКТИЧНО

Поставете се в ролята на любопитен изследовател на самия себе си и продължете тази поредица от въпроси! И докато си отговаряте, не избързвайте с често изникващите мисли, като например: „ама това не зависи от мен“, „ох, това най го мразя“, „твърде просто е, за да свърши работа“.

Отделете специално време на това да изследвате как всеки конкретен фактор може да зависи от вас. И не само че може да зависи от вас, но е възможно също така да ви бъде интересно и забавно, а накрая се окаже, че макар и твърде просто като решение, всъщност реално и на практика променя чувствително начина, по който оползотворявате времето си.

ПРАКТИЧНО

Стратегия за осъзнаване „Фактори за възприятие“

И така, представете си един ваш стандартен ден и най-общо казано някакъв вид ангажименти, които сега ще наричаме събития или задачи.

  • Изследвате какво би било възприятието ви за време, ако в този ден има три събития и какво би било, ако в него има тридесет събития?
  • Проверете как се отразява на възприятието ви за време емоционалният знак на тези събития – приятни или неприятни са те за вас?
  • Запитайте се също, има ли значение лесно осъществими или трудни ви се струват (ако това са задачи)?
  • Как влияе на времето мотивацията, с която подхождате към тези събития/задачи?
  • Как се случват във времето тези събития, ако не сте се наспали, ако сте гладни, ако ви е много студено или много горещо?
  • Какво се променя, ако сте тъжни или весели, ако ви похвалят за свършеното или ако по обяд някой ви се обади с тревожна новина?

Приканваме ви да отделите време над тези и други подобни въпроси! Представете си още и различни конкретни ситуации, за да наблюдавате как реагирате! Това е вид инвестиция, която носи доходност, и тази доходност се измерва във време.



Усещане за време-12.30


Предишна глава Следваша глава

СЪДЪРЖАНИЕ

Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
YouTube
YouTube
LinkedIn
LinkedIn
Share
Instagram

Запиши се, защото получаваш!

Всеки с регистрация получава периодичен бюлетин и e сред първите, които научават най-новото от tobekalina.com

 

Моля проверете посоченият от Вас е-майл адрес, за да приключите записването си.