Част 1, Глава 2

ПРИЯТЕЛ, ВРАГ ИЛИ ЗАЩО НЕ ПАРТНЬОР

Калина Стефанова

ЛИЧНО

Нека да ви разкажа една случка за една среща с двама мои колеги – тя и той. Ще им запазя анонимността, че са известни имена. Та имаме среща пред кино „Одеон“. Това беше „в зората“ на мобилните телефони. Та, отишла съм аз точно навреме, даже малко по-рано. Така са ме учили. И се почва едно чакане, защото те закъсняват. Чакам си аз, прилично изчаквам, след което звъня на единия – не вдига. Тя пък ми отговори, ама каза, че е близо и след малко е при мен… Няма да ви отегчавам с цялото си чакане, че знам – и на вас ви е досадно. В крайна сметка, тя дойде с час закъснение, а той дори и не се появи. На другия ден го питам:

„Какво стана? Нали каза, че ще дойдеш?“

Той ми отговаря:

„Да и щом съм казал, че ще дойда, значи ще дойда… все някога…“

Любими са ми и двамата. Не се сърдя за такива неща, а и двамата са много смешни и ми носят радост в живота. Естествено, никога повече не си уговорих среща с тях. Това е единият ми урок от случката. Другият е, че каквото и да показва часовникът, Времето за различните хора е различно. Май е точно като тях? Дали времето МИ е някой като мен или… друга личност? Коя?

ТЕОРЕТИЧНО

Когато времето не ни стига, имаме усещането, че сме се провалили. Провален си, когато си победен. Победен си, когато е имало битка и не са ти стигнали ресурсите – ти да си успелият. С кого се бием, с кого сме във война, с какво е надпреварата?

То – Времето, все „лети“, „препуска“, „убягва ни“, „изпускаме го“…

Какво е Времето? Кой и кога е решил, че то е противник? А, защо му е да ми е враг? Какво му причинявам аз, че то да иска да воюва с мен? Всъщност, всичко това е илюзия, несъществуващо, нереално… Защо да сме от различни отбори?

Така са ни научили. В това сме повярвали. Така е открай време.

А, какво, ако Времето ни е партньор? Кой решава това?

Аз. Сега. Каня го на приятелски разговор, като партньор с партньор.

И така, какво е нужно преди това?

Първо: Да осъзнавам кой съм аз, какво мога да предложа и от какво се нуждая?

Второ: Какво е партньорство?

Трето: Какво е разговор между партньори?

ЛИЧНО

Повечето хора, които са сами, си търсят партньор. Така се казва, но всъщност малцина осъзнават какво означава да си имаш партньор. Най-вече това е възможно, ако и ти си партньор. Ще се съгласите, че най-често искаме някой да се грижи за нас, да получим любов. Е, да и ние да се грижим за него/нея, да дадем любов. Звучи толкова просто и възможно, а на практика, съвсем не е най-лесното и дълговечно нещо. Защо? Защото не са много хората, които са наясно със себе си. Как става така, че разбираме истината едни за други, когато се разделяме например? Става, защото едва тогава я изговаряме. Накрая. А е добре да започнем от нея. Партньорството започва с истинските ни лица. Най-често се опитваме да го уподобим с „лицето“, което вярваме, че ще се харесва.

Веднъж спрях във въртележката и след препускането, с едва дишащо тяло, казах на Времето:

„Не мога повече.“

Знаете ли, какво ми отвърна Времето:

“Ами, недей!“

Имах усещането, че То – Времето, ме разбираше най-добре в този момент. Заникъде не бързаше. Спря с мен, поседна и разбрах, че то е С МЕН. Винаги е било и ще бъде. Аз дали съм със себе си – това е въпросът.

ТЕОРЕТИЧНО

Аз като партньор

Да осъзнавам кой съм аз, какво мога да предложа и от какво се нуждая? Този въпрос е единственият, за който носим 100 % лична отговорност. Той е най-лесният за отговаряне и същевременно, най-трудният. Реално погледнато това е въпрос, чийто отговор е процес. Отговорът, който се актуализира своевременно, според променящите се ние. Не спираме да се откриваме, развиваме и е добре да осъзнаваме кои сме, отново и отново. Кой съм аз днес, мога да отговоря само днес. Всеки ден е ново днес. Именно „кой съм аз днес“ определя „какво е за мен Времето днес“.

Възприятието ни за време е базисно начало в тази книга. Частта Логично за Времето ще ни помогне да сме в точни отношенията с времето, което е постоянна величина, измервана в единици. Познанието за нашите мисли и това как ни влияят, е безценно за осъзнаването, поемането на отговорността и управлението не просто на времето, а на свободата в живота ни. Например, всеки е наясно, че липсата на време ни стресира, но поемането на нашата отговорност за нивото на стрес, което си създаваме, е пряко свързана с имането или недостига на време. Всъщност, всичко включено в тази първа книга, ще ви води плавно и приятно по пътя към Себепознанието. Тук се срещате не само с вас и вашето Време, а също и с „противниковия отбор“ в частта Саботьори на Времето. За това си има и Антидот накрая – нашата мотивация.

Какво е партньорство?

Съчетаване на дадености за по-добри общи резултати. Тези дадености сме Аз и Времето. Себе си опознаваме и избираме. Времето приемаме като параметри – секунда, минута, час, денонощие и т.н., но също така създаваме в себе си като идея. Това е личност, която ние изграждаме в представите си, за да обслужи „легендата“ за нас самите. Ето тази част е променимата. Тази част в нашия партньор е общото ни с него. В тази част Аз съм Времето и Времето съм Аз. Това е частта, в която откриваме общото между мен и партньора ми. Това ни събира и вдъхновява да изградим такива отношения помежду си, че да творим заедно, обединявайки различното.

Какво е разговор между партньори?

Зависи от партньорите. По пътя в тази книга ще осъзнавате повече и повече какъв партньор сте вие и какъв партньор за вас е вашето творение – личността Време. Как сте общували досега? Какво да запазите? Какво да промените? Отговорите на тези въпроси са и ще бъдат винаги уникални за вас. Ние вярваме, че не съществуват непременно работещи формули, решения, стратегии за управление на времето. В тази книга ви предлагаме множество практики, упражнения, идеи, подходи, които са просто банка с инструменти. Някои от тях са ви познати, навярно, други не. Едни твърдите, че работят, други не. Предлагаме ви да освободите досегашните си вярвания и предубеждения от рамките на „правилно и грешно“. Бъдете свободни да пробвате, да избирате и да разполагате с всичко. Ползвайте това, което е най-подкрепящото ви в този момент и не забравяйте, че във всеки миг ние сме по-новите себе си. Днес едно работи за мен, утре – друго. Всичко е успешно, ако умеем да познаваме себе си, партньора си и отношенията си с него – Времето.

ПАРАДОКСАЛНО

„Все сме в надпревара с времето. Само не мога да разбера аз ли го гоня, или то ме преследва? Как така не мога да го стигна, а то пък ме притиска в гърба?…“

ПРАКТИЧНО

Практика „Каква личност е моето време?“

Това упражнение ще ви помогне да си изясните „с кого всъщност си имате работа”. Каква личност е „Вашето Време“? Отговаряйки на въпросите, ще разберете как се случва вашето партньорство с Времето. Случва ли се всъщност? Изберете някой от вариантите, който ви привлича най-много, или всички, ако имате време и желание!

Опишете времето в кратък текст.
Нарисувайте го така, както можете.
Направете си колаж от части за сглобяване – шапка, очила, дрехи и т.н.

Използвайте въпросите, които ви предлагаме, за да си представите възможно най-пълно образа и характера. И не се ограничавайте с тях, нека само ви насочват. Развихрете фантазията си, водени от своите чувства.

Кой е моето Време?