Част 1, Глава 1

„— Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо по-полезно — каза тя — отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат отговори.

— Ако познавахте времето така добре, както аз го познавам — каза Шапкарят, — нямаше да кажете, че го хабим. Времето е личност! Не може да се хаби една личност.”

Луис Карол, „Алиса в Страната на чудесата“

ВРЕМЕТО КАТО ЛИЧНОСТ

Бианка Йовова

„Времето е личност!“ е цитат от „Алиса в страната на чудесата“, който ме вдъхнови да се подготвям и да пиша по темата с усещането, че мога да дам една нова и различна гледна точка към недостига на време в днешното забързано ежедневие.

Времето няма как да бъде изхабено, ако се замислим за него. То ни поставя въпроси. Не можем да го спрем, но можем да търсим разбирателство с него, ако пожелаем. Като във всяко взаимоотношение.

И така, впуснете се в тази метафора и се позабавлявайте с въпроса:

В какви взаимоотношения съм с Времето?

Времето е личност, но не една-единствена и по принцип. Срещу всеки от нас стои едно различно Време. Какво е то за мен? Кой стои отсреща? Усмихнат или намръщен е той? Флегматичен или твърде активен? Дружелюбен или недобронамерен? Приятел, враг или партньор?

ТЕОРЕТИЧНО

Отделете време и помислете над представите си. Ако сте като повечето хора, изследвани от психолозите, ще откриете, че описанието на личността, наречена Време, която стои срещу вас, най-вероятно е комбинация от две неща:

вашите личностни черти и характерни поведения;
качества, които „не са ваши“, много е възможно дори да осъждате и критикувате в другите, но ако се поотпуснете във фантазиите си, някак копнеете да имате. Поне донякъде…

Приканвам ви просто да изследвате всички тези качества. Ценното е, че те ще са характерни конкретно и точно за вас, и ще ви дадат една добра основа, за да откриете различни отговори на въпроса:

Какви са моите лични, специфични причини за недостиг на време?

ПРАКТИЧНО

Използвайки метафората за общуване с Времето, ще разберете, че недостигът на време означава не достатъчно удовлетворително партньорство. Разглеждайки „качествата“ на Времето има много какво да научите за себе си.

Ако времето все не ви достига, ако това ви прави уморени, ядосани или неудовлетворени, какво говори това за вас? Възможно ли е, както във взаимоотношенията между хората, това да е, защото:

Не харесвате другия и искате да промените някои от качествата му – но възможно ли е това?
Бихте искали да притежавате някои от качествата му – но вместо да работите по въпроса, просто завиждате, осъждате или отхвърляте.
Държите другия под контрол, искате да определяте изцяло вие поведението му – и с хората, и с Времето няма да ви се получи!
Прехвърляте цялата отговорност за взаимоотношенията ви само върху другия – той, другият, е виновен; то, Времето, е виновно! Добре, нека е така, но какво ви помага това?
Искате нещата да се променят, без да промените нищо в себе си – е, много хора искат това! Ако откриете как, напишете книга, със сигурност ще е бестселър!

За какво може да послужи всичко това? За да го прилагаме в практиката!

Давайки си сметка, че начинът, по който виждам Времето, отразява качества и характеристики на моята собствена личност или пък мои дефицити в уменията и поведението ми, това е добра отправна точка за самостоятелна работа по въпроса: „Какво е нужно, какво бих могъл да променя, за да започна да харесвам (което значи да се харесвам!) и да се разбирам по-добре с личността Време, с която ми се налага да общувам“.

Експериментирайте смело с идеята за Времето като личност.

Опитайте се да си представите приятелски настроена или враждебна е тя? Какви чувства предизвиква във вас? Има ли лекота, сигурност и желание за свободно общуване? Или усещате напрежение и „се стягате“ като на изпит?

Замислете се – каквото и да е усещането, откъде може да идва то? Как и защо се появява в нас? Времето все пак не е личност с човешки качества, това е само метафора, но откъде се ражда образът, който я съживява?

Ако Времето може да бъде натоварено с определени качества и възприето като вид личност – приятелска или враждебна, – то това го правим ние. Наша, човешка, е способността да приписваме качества, наша е и способността да изпитваме чувства, свързани с тези качества.

Образът на времето е нашата проекция, отражение на нашето възприятие. По някакъв начин това, което проектираме върху този образ, е вътре в нас и въпросът „каква личност е времето“ само го изважда наяве. Струва си да се запитаме защо „рисувам“ образа на Времето точно по този начин? Аз съм художникът и теоретично можех да избера всеки друг образ, но аз избрах точно този.

Какво говори това за мен?
Какво мога да науча за себе си от взаимоотношенията си с Времето?
Идеята ми за него не идва отвън, тя живее вътре в мен, аз съм създателят ѝ.

И така, нека да направим още една крачка, като променим първоначалния въпрос:

Ако ми предложат да си представя времето като личност и да опиша тази личност по определен начин, с определени качества, то защо аз избирам точно това (моето) описание, а не някакво друго.

Кое е онова, което е част от мен и ме води към това описание?
Как се свързвам аз с тази част от себе си?
Как тази част от мен влияе на цялостното ми възприятие за времето и на начина, по който го оползотворявам или губя?

И сега още една крачка по-нататък:

Как аз участвам във всичко, което се случва с мен, около мен, във времето?

Могат да бъдат зададени още много въпроси. Целта на тази книга е да ви настрои да бъдете изследователи на себе си, защото именно там и само там се крият отговорите на въпросите за управление на времето ви. Вашето време.

ЛИЧНО

Моето време е въпрос на моето управление.

Ако не споделяте този възглед, не губете време с тази книга.

Тя не дава отговори за всичко, свързано с времето. За някои неща дава научни факти, за други дава практически съвети, за трети – просто философски разсъждения. Има и неща, за които само поставя въпроси. Има въпроси без отговор, целта на които е да задвижат вашата лична машина за себеопознаване. Въпроси, които могат да ви отведат на места, на които никога не сте били, или пък на места, където сте били на кръстопът, така и не сте взели решение накъде да поемете и сте се върнали назад. Е, изследвайте тези нови територии, бъдете любопитни, любознателни и любящи към себе си, отделяйки време, внимание и енергия, за да направите времето на дните си по-пълноценно, а времето на живота си по-удовлетворително. Бъдете партньор с Времето. Вашето Време!