Част 2, Глава 8

МИСЪЛ И ДЕЙСТВИЕ

Калина Стефанова

В тази глава специално отделяме внимание на мисловния процес като блокаж или двигател на действието. Това е решаващо за управлението на нашето време. Да си изпълня задачите в срок, означава и мислите, и действията да са си на място, в точния момент и… в ритъм, синхрон, хармония.

„Мисълта убива действието, а действието убива мисълта!“ – чували ли сте тази фраза? Може би не? Втората част от нея взех от филма „Последният самурай“ с Том Крус. Това му казаха, когато го учеха да се бие като самурай: „Действието убива мисълта“. Дори има трудова терапия за хора с проблемни мисли. Методът е известен от древността, като още древните гърци са установили ползата от труда, особено насочен в областта на определени занаяти и изкуства, като метод за лечение, намаляване на напрежението, придобиване на нови умения. Популярна е с думата „труд“, но всъщност иде реч за „действие“.

Първата част – „Мисълта убива действието“ – осъзнах сама. Като една много аналитична и ученолюбива отличничка по природа, повече от всеки зная какво означава да мислиш много и нищо да не правиш. Е, не съвсем нищо, но да кажем недостатъчно, неточно и нерезултатно, колкото „голямото мислене“ предполага.

ЛИЧНО

Помня, когато бях в училище, в часовете по физкултура ни караха да прескачаме „коза”. Съучениците ми, просто се засилваха, прескачаха и забравяха. Сякаш никога не е било и няма да бъде пак. Аз заставах на стартовата линия и започвах да гледам, да мисля, да преценявам, виждах как стигам до нея и не мога да отскоча достатъчно, закачам си крака в нея, падам, удрям си гърба, получавам комоцио, викат линейка, отвеждат ме в болницата, обаждат се на родителите ми, оставам в болницата, пропускам часове, всичко се обърква… Адът, който сама създавах и сама живеех. „Бързата мисъл и блокираните крака“ – така можем да наречем тази история. И какво да направя?

ТЕОРЕТИЧНО

Много духовни учения проповядват „спиране на мисълта“. Те също така говорят за вредата от емоциите. За мен това е като да обявиш човешкото същество за вредно, грешно, сбъркано и всичко най-малоценно. След множество наблюдения, преживявания и осъзнавания, днес живея във вярването, че всичко е наред и сме съвършени. Единственото важно е да осъзнаем кое за какво ни е дадено и как да го управляваме. Когато говорим за време и мисъл, имаме четири зависимости:

Бърза мисъл, бързо действие
Бавна мисъл, бавно действие
Бърза мисъл, бавно действие
Бавна мисъл, бързо действие

Първите две са някак логично случващи се и взаимно се повлияват. Интересни са вторите две, защото изискват осъзнаване и умелост.

Сами разбирате колко е важно да правим разлика между скоростта на едното и другото и да ги отделим като същности. Само тогава можем да развием умението и ползването им по предназначение и в наш интерес.

Никой не може да ви каже какво е добре и какво не е. Дали сте бавни, или бързи, дали да промените нещо, е въпрос на личен избор, след преценка. В тази глава, важното е да осъзнаете, че можем да мислим бавно и да действаме бързо, поради това. Можем и да мислим бързо, но с бавни действия. Можем да бъдем в абсолютен синхрон на скоростите на мисълта и действието. Всяка от тези комбинации може да е успешна, но и пагубна. Затова е ценно разбирането на процесите и как функционираме.

Какво най-често пречи на успешното съчетаване на скоростта на мисъл и действие? Неприсъствие в настоящия момент и инерцията.

Как да променим скоростта на мисълта?

Да си забързате мисълта насила, няма да стане. Това е въпрос на развиване на умствените способности и ползването им. С практиката можем да бъдем с все по-бърз ум. Може би не за всичко, но за даденостите, които имаме и областите, които са ни интересни.

ПРАКТИЧНО

Ползването на ума ни е практикуване на бързината му. Решавайте логически задачи, състезавайте се е часовника. Мерете си времето за едно или друго умствено упражнение. Например, колко по-бързо могат да се съберат голям брой числа или колко по-бързо ще намерите частите на пъзел. Забавлявайте се и развивайте умението! Четете книги!

По-трудната част всъщност, е как да забавим мисълта си.

ПАРАДОКСАЛНО

За да бъдем успешни в извършването на нещо, е добре да осъзнаваме как действаме. Другото важно е да проверим дали това е ефективно за нас или дефективно. Най-ясно си личи в стресови ситуации. Нещо се случва и какво правим ние? Бързо действие, после мислим, чак тогава спираме и накрая осъзнаваме, че даже не дишаме. Апокалипсис сега.

ТЕОРЕТИЧНО

Истината е, че бавна мисъл може да се забърза с упражняване, но забавяне на мисълта, като естествен процес, не може да бъде волево. И вие се питате сигурно:

„Е, как да мисля по-бавно, като мисълта вече е изскочила?“

Можем да си кажем „мисли бавно“, но това всъщност е спиране на безразборните мисли и промяна на целия ред от действия. Именно! Можем да променим не толкова скоростта, колкото последователността на действията си и да поставим „времето за разсъждения“, където е най-ефективно за нас.

ПРАКТИЧНО

Какво не е ефективно?

Действам
1. Мисля
1. Спирам
1. Дишам

Ефективното е:

Спирам
Дишам
Мисля
Действам

Преди всяка задача, условно казано, е добре да осъзнаем „стартовата“ позиция или „нулевата“ точка. Къде сме сега? Това ни поставя в настоящия момент. Нещо става: Първо спирам, каквото правя. Второ – дишам. Осъзнаването на дишането ни свързва с тялото и оцялостява същността ни. Тук и сега съм с всичките си части. Едно съм. Ще действаме заедно. Събран съм и съм фокусиран. Трето – мисля: какво се случи, какво се случва, какво ще се случи. Т.е. осъзнаваме ситуацията, проверяваме реалността и планираме. Мислите ни текат – бързо или бавно. Наблюдаваме ги, осъзнаваме ги, избираме какво ни е нужно сега и какво няма връзка с настоящия момент и дадената задача. Четвърто – чак тогава действаме.

Най-често правим неефективната последователност. Запомнете тези точки! Те ще ви помагат много за справяне с времето.

Защо?

Защото действието без мисъл, често е не просто излишно, а грешно. Създава нова работа и съответно ти губи време. Искаш да помогнеш на някого да не падне, а всъщност го буташ и падате двамата.
Защото мисълта след действието, е като качулката след дъжда. Да мислиш „пост фактум“ за нещо, което вече е сторено, е за коментатори и анализатори. Ти обаче, си в ситуация и мисълта ти е полезна преди действието.
Защото, ако ти не дишаш, а дъхът ти е спрял от стреса, как ще действаш и колко ще продължи това? Дишането е първото условие да си жив.

Защото, защото, защото…… Зная, че няма нужда да бъдете убеждавани. Пробвайте сами!

Управлението на мисълта е пряко свързано с управлението на времето.

ПРАКТИЧНО

Слушай от МЕДИТАЦИИ: „Изчистване на излишните мисли“, „Бръщолевене“, „Тук и сега съм“, „Релаксиране на претоварен ум“