Част 2, Глава 7

„Лошата новина е, че времето лети. Добрата новина е, че вие сте пилотът.“

Майкъл Алтсулер

ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ И ВРЕМЕТО

Калина Стефанова

Бианка Йовова

Навярно забелязахте колко много пъти досега подчертавахме нещата, които зависят от нас? Така е, и така ще продължим, защото личната отговорност е в основата на всеки здравословен, успешен и радостен живот. Колкото по-скоро осъзнаем нещата, които зависят от нас и поемем своята отговорност, толкова по-малко ще си губим времето.

ТЕОРЕТИЧНО

И така, имаме Време, за което искаме да извършим дадено количество Задачи и да постигнем задоволяващи ни Резултати.

Време – Задачи – Резултати

Затова ни е нужен Начин. Начинът ни зависи от Емоционалния фон и Личностните ни качества, които определят специфичния за нас избор на Стратегия – универсална или нова.

Начин – Емоции – Личност – Стратегия

В тази глава целта ни е по-ясно да видим какво е обективен фактор и какво субективен. С други думи, за какво не носим отговорност и е даденост, която не можем да променим? И за какво носим отговорност, зависи от нас и можем да променяме?

И така, най-общо факторите са две групи: обективни и субективни.

Обективни фактори – това са епохата и мястото, в което живеем, съвременният градски начин на живот, трафикът, професията, правилата на работодателя или институциите, социалният натиск, семейната ситуация.
Субективни фактори – това са нашето възприятие, познание, опит, нашият характер и темперамент, възпитанието, ценностната система, нагласи и начин на мислене, водещи до определени начини на действие.

ПАРАДОКСАЛНО

Някои на пръв поглед обективни фактори (като например – трафикът в големия град), всъщност са следствия от субективните избори, които всеки от нас прави (като например – да живея в града), а тези избори са следствие от характера, ценностната система или семейната ситуация (също субективни фактори)

Класически пример е работното място – то може да бъде източник на много стрес, свързан с недостиг на време, както заради естеството на самата работа, така и заради лоша организация или свръхизисквания. То може да бъде също така голям „крадец“ на време – лично за вас или за семейството ви. Такъв вид професия често изглежда като обективен фактор за недостиг на време, но изборът ѝ, както и дългото оставане в този избор, са чисто субективен фактор.

ПРАКТИЧНО

Какво можем да направим с това знание?

На първо място, да не прибързваме с решението кой фактор от кои е.
Да знаем, че могат да си влияят взаимно, и че има много пресечни точки между тях.
Да помним, че субективните фактори могат да бъдат нашата слабост, но също така могат да бъдат и нашата сила, защото са онова, върху което имаме най-голямо влияние.
Да бъдем наблюдателни, да откриваме своя субективен принос към обективните фактори, защото това дава възможност за промяна на ситуацията.

Какво да правим с обективните фактори?

Към тях най-общо има три подхода – да ги приемем, да ги избегнем или да ги променим, ако това е възможно. Правете избора според текущия ви приоритет. Когато това е недостигът на време, обмисляйте и планирайте кой подход ще е най-удовлетворителен за вас с тази нагласа.

Справянето с обективните фактори много често е свързано с нагласата ни към тях. Това е един от най-ярките примери за пресечна точка между обективните и субективните фактори. Нагласите и начинът на мислене са субективен фактор, чрез който можем да променим виждането и отношението си към обективните фактори.

Какво да правим със субективните фактори?

Именно това е фокусът на тази книга! Да открием своите лични ресурси за по-удовлетворително партньорство с времето, като се самонаблюдаваме, като избираме, като се променяме. Можем да изследваме и опознаваме себе си, да търсим ново познание и опит, да преразглеждаме ценностната си система, да променяме нагласите си, да избираме и упражняваме нови начини на действие, различни от досегашните, ако ги преценяваме като неефективни.

Практика „Моментна снимка“

В тази практика ще ползваме таблицата или списъка с категории от практика „Моето време“. Ще прибавим нови категории и ще продължим.

Напишете срещу всяка от думите по-долу колко процента, според вас, е ваша отговорност. Бъдете честни. Отговорете така, както го чувствате в момента. Това е един вид „снимка“ на вас в този момент. Важно е да си видите в какво сте дълбоко убедени, че не зависи от вас. Къде сте 100% сигурни, че можете да решавате и променяте. Напишете си процентите и си помислете за всяко едно от нещата. Фокусирайте се и се наблюдавайте – как се чувствате, къде в тялото го усещате, до какви мисли ви води това, искате ли да избягате, да се скриете или може би веднага да се захванете за действие? Ако имате нужда и даже е добре, направете си бележки, отметки… След време, би било интересно да се върнете отново към тази практика и ще ви е ценно да сте запазили този вариант, за да сравните. Сложете му и дата! Не го губете!

И така:

Какво зависи от вас в проценти?

Другото, което не зависи от вас (според вас), от кого зависи или от какво? И в какви проценти? Само вие сте. Бъдете си честни!

ВРЕМЕ

– количество

– качество (възприятие)

ЗАДАЧИ

– количество

– качество

СТРАТЕГИИ

– познаване

– избор