„Времето не е това, което се измерва със стрелките на часовника и няма смисъл да се мери количествено, защото най-главното е неговата пълнота. Не количество, а качество. Понеже важно е не това, колко дълго живеем и не това, колко ще го преживяваме, а това, колко дълбоко го преживяваме.“
Хайо Банцхав
Драги читателю, съмишленико, благодарим ти, че намери време за първата КНИГА ЗА ВРЕМЕТО!
Така, както ние, авторите, благодарим на себе си, че намерихме време да я напишем, така и ти, благодари на себе си, че си даде това време да я прочетеш.
Каузата ни е една: Да имаме време да живеем живота си радостно, успешно и без вреда за здравето ни. Да бъдем в разбирателство с околния свят и в мир с вътрешния ни свят. В името на тази кауза продължаваме с втора КНИГА ЗА ВРЕМЕТО. Очаквай я скоро! Сега, нека затворим с благодарност и последната страница на тази!
Ние не знаем ти какво си научил, какво си осъзнал, какво си опитвал, какво си овладял, как си се почувствал, какво си получил от това четиво. Ти, обаче, знаеш и сега е моментът да осъзнаеш какво даде на себе си в този проект „Имам време”. Време е за благодарене. Всичко, което ни се случва и не ни се случва, ни придвижва нататък. Благодаренето е доверие, че всичко е наред и получаваме точно това, от което се нуждаем. Благодаренето е онази ласка, която често забравяме да дадем на себе си, а на околните дежурно подхвърляме. Защо да е така?
„Благодарността е молитва.“ – казват мъдрите хора. Когато благодарим, отваряме следващата врата за себе си.
Благодарността е зарядът, който оставяме в себе си след края на нещото. А, както знаем, всеки край е началото на друго нещо. Изпълнени с благодарност, продължаваме нататък.
Една история за финал:
Преди години, попаднах в будистки храм в Азия. Забелязах, че има два вида символи, които хората ползват, влизайки в храма. Едни запалваха ароматни спирали, които окачваха да висят като лампи, а други палеха по три ароматни пръчици и ги забождаха на местата за това. Попитах по какво се различават и ми обясниха. Когато се молиш и имаш желание, поставяш спирала. Когато се е сбъднало желанието ти, се връщаш и в знак на благодарност оставяш трите пръчици. Представяте ли си колко е вдъхновяващо? Отиваш да се молиш за нещо и вече виждаш на колко много хора им се е случило и получило. Благодарността е не просто завършека, тя е вдъхновение и за останалите. Затова и ние решихме за финал да посветим времето си на благодарността.
Имате ли желания, имате ли мечти?
А имате ли време за тях?
Ние намерихме. Ние го направихме. Благодарни сме затова и предаваме нататък.
Всеки има време – за какво, избирате вие сами!
С благодарност:
Калина и Бианка
Събрахме и систематизирахме знания, опит, осъзнавания в книгата „Нямам време да имам време“, за да видиш, че можеш и ти да управляваш успешно своето време. 
