Част 4, Глава 4

„Времето е най-скъпото нещо, което пилеем.”

Диоген Лаертски

КОЙ КОГО МОТИВИРА

Бианка Йовова

Можем ли да ви мотивираме за дългосрочна промяна?

Отговорът е: по-скоро не! Ние не можем. Всеки от вас може за себе си. Мотивацията е индивидуална работа, домашно, което всеки сам има да напише, за да усвои наученото. Отвън може да дойде информация, идея, пример, подтик, подкрепа или неизбежност, която да задвижи процеса, но истинската трайна и работеща мотивация идва отвътре.

Това, което мечтаем да постигнем с тази книга, е да „доставим“ плодородна почва, в която да покълне и порасне мотивацията ви. Мечтаем, защото сме опитвали плодовете ѝ, и те са вкусни.

Ето какви са съставките:

Подкрепа. Имате нашата подкрепа. Убедени сме, че всеки може. Посвоему, със своето темпо, средства и начини. Всеки, който не е удовлетворен, може да се справя с времето си по-добре, отколкото го е правил досега. Освен това, от личен опит потвърждаваме, че когато успеем да свалим от гърба си товара на самоотхвърлянето, сме способни да полетим.

Споделеност. Споделяме опита си с вас. Когато успеете да го приложите, споделете и вие радостта си с друг. Разкажете му за начина, по който го направихте, може това да го задвижи към промяна. Когато не успеете, също споделете. Това сближава, разтоварва емоциите, обновява силите и ентусиазма да продължите. Получаването и даването са Ин и Ян на удовлетвореността.

Информация. Предоставяме ви информация, а тя безспорно е сила, когато е осъзната и приложена в практиката. Така е и с великите научни открития. Нямаме никаква реална полза от тях, докато не бъдат внедрени в практиката. Така е и с ежедневните, малки, лични открития – те се превръщат в умения, ако сме наблюдателни и ги „уловим“.

Истина. Гледаме реалността в очите. Не крием неуменията си, не бягаме от отговорността си за случващото се. Не се страхувайте от истината и вие. Дори и когато е неприятна, тя е добър учител. Дъното е мястото, където можете да откриете съкровища. То е и опора, от която да се оттласнете, за да излезете на повърхността и да вдишате свеж въздух.

Приемане. Приемаме се такива, каквито сме към всеки момент. Приемаме и вас такива, каквито сте, когато четете книгата. Опитайте и вие. Това не значи, че не искаме да се променяме и развиваме. Представете си нашата книга като пътна карта – ако искате да стигнете с нейна помощ донякъде, първо определете и ПРИЕМЕТЕ, че се намирате на мястото, на което сте.

Удоволствие и радост. Ние ги имаме, пишейки книгата. Надяваме се да сме успели да предадем усещането и на вас. Потърсете удоволствието и радостта по вашия начин. Запомнете чувството, което тези моменти пораждат, защото споменът за него в някой следващ момент, може да ви мотивира по-силно от всичко останало.