Калина Стефанова разказва:

Вярваш ли в случайните срещи? Аз не. Дори вярвам, че ако не сега и така, другаде и друг път, пак ще се срещнем, щом е за нас отредено. И все пак, историята с Бианка започна точно така – един ден тя се приближи до мен и ме попита:

„Ти ли си Калина Стефанова от „Сутрешния дует“?

Отвърнах положително и с усмивка. Тя продължи:

„Аз не съм отдаден слушател, но мъжа ми ти е голям фен и като му споменах, че май учим заедно, ми каза, че трябва да се запозная с теб. И ето ме, аз съм Бианка.“

Беше толкова простичко, толкова човешко и уютно запознаване.

Малко отклонение

В онези години много ми беше важно хората да не си помислят, че съм „голяма звезда“ и да не смеят да ме приближат. Тя ми даде точно това приятно чувство, че животът ми е нормален. Може и да ти е странно това отклонение, но когато започнеш да ставаш известен ти трябва време, за да схванеш какво поведение да държиш пред непознати. Аз, например, смятах, че като отида на езиков курс или някъде в група, където се запознаваме, освен и обучаваме, е съвсем нормално да кажеш , че работиш като радиоводещ. За мен това си е професия като професия.

Да, ама не. Хората спираха да общуват с мен свободно.

Гледаха ме с възхищение и мълчаха или ставаха много настоятелни в общуването си с мен, с цел да ми се харесат и ме впечатлят. Не съм осъждала реакциите им, но и в двата случая, аз не се чувствах добре.

Странно е някой да те пита: „Ама, наистина ли Вие сте Калина Стефанова от радиото?“

А, току що, си се представил. С времето се научих да съм по-отлагаща с какво се занимавам. Не че гласа ми не ме издаваше, но има предимства лицето ти да не е много популярно.

Та, да се върна на Бианка! От там нататък, често бяхме в едни и същи групи, работехме по общи задачи и проекти. Беше истински кеф да си намериш другарче, с което си пасвате по интелект, намерения, скорост…

Този „един ден“ беше преди 15 години.

От любов към ученето

Всяка поела отдавна по своя път  –  със завършено едно висше образование, с дете, една със семейство, друга с развод, но кой знае по кой Вселенски закон, озовала се в програма „Психология“ на НБУ. Неспирния интерес да опознаеш човешката душа и всичко, което се крие в нас, всъщност ни събра.

Не е странно, че работим заедно и до днес.

По това време работех като радиоводещ в „Сутрешния дует на радио FM+“ – Тони и Калина. Тичах като шампион на олимпиада, всеки ден, след блока, да съм на лекциите. Учех много. И двете учехме много. Затова се и харесахме. Имахме общи теми, проекти. Супер си беше ученето ни заедно.

До ден днешен

Станахме приятелки, но истинската ни дружба разцъфна години по-късно. Аз прекъснах ученето, тя продължи. От време на време се срещахме, чувахме се, но общо взето не бяхме всекидневно в контакт.  Преди няколко години започнахме много да си споделяме и…

Пътят на осъзнаването, на развитието, пак ни събра.

Станахме и заедно „първо поколение“ сертифицирани треньори по Емоционална и Социална интелигентност в БИСЕИ.

Днес сме заедно и в този проект – книгата „Нямам време да имам време“ – МАГАЗИН

Истинските приятелства

И ако някой ти казва, че истинските приятелства започват само в детството ни, не му вярвай! Приятел можеш да срещнеш във всеки момент и навсякъде. Стига ви е отредено. И когато откриеш приятел, не забравяй да споделяш както трудните моменти, така и летящите! Творете заедно, защото това е обречена радост. Не заради резултата, а заради преживяването. Ние сме много благодарни за това!

♪ Сутрешна медитация за благодарност

Калина Стефанова

Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
YouTube
YouTube
LinkedIn
Share
Instagram

Запиши се, защото получаваш!

Всеки с регистрация получава периодичен бюлетин и e сред първите, които научават най-новото от tobekalina.com

 

Моля проверете посоченият от Вас е-майл адрес, за да приключите записването си.

%d блогъра харесват това: