Приятелските традиции

Калина разказва за една приятелска традиция

Всяко приятелство има своите традиции. Една от традициите в нашето дойде неочаквано, но много приятно. Едно лято, животът ни поднесе подарък и преживяхме 7 прекрасни денонощия в Пулия, на Йонийско море. Утрини с чисто небе и галещо слънце.

Италианско кафе на прохладна тераса в лежерни приятелски разговори за изключително рехавите планове за деня.

Топли вечери, плажни разходки на пълна луна. Естествено, след горещите плажни дни и вдъхновяващо-красиви екскурзии из региона. Сърдечно препоръчвам такава италианска почивка. Времето винаги е хубаво, храната вкусна и здравословна, хората усмихнати и не се преуморяват.

Чудесно се научаваш да мързелуваш и пак нищо да не ти липсва.

За нас всичко това бе напоено с онова, което през годината, в забързаните дни, не успявахме да си изговорим. Е, в такава почивка време имаше безкрайно. В пълен релакс и удоволствие от живота сетивата ти стават по-чувствителни, думите ти по-богати, мислите ти по-крилати. Душата ти лети и се появяват нови мечти.

Връщайки се към нормалния ритъм на живот, забелязахме, че вдъхновението от това преживяване и място е толкова силно, че решихме да повторим.

След година пак, нали е традиция

Следващото лято, пак по  пълнолуние, почиваме в Пулия, на Йонийско море, само двете. Вече нищо случайно. Замисляхме създаването на книгата и си беше в реда на нещата да започнем да я пишем там.

Където времето е спряло или поне искаш да спре.

А и луната ни вдъхнови за толкова много неща. Книгата започнахме в Пулия. Дали е случайно, че точно в Италия, където хората ценят много личното си време? Струва ми се, че няма случайни неща. Дали сме усетили духа и енергията на това, да знаеш как да живееш живота и да изпълваш времето, което ти е отредено? Навярно. И харесвам тази заразителност. Някак си спомняш как се живее тук и сега.

♪ Медитация „Тук и сега“

Още много проекти сме заченали на това място  и ще видят „бял свят“, рано или късно.

Към теб

Превръщай в традиция всичко, което те радва, вдъхновява и кара душата ти да лети, а тялото да е здраво. Забелязвай хората, местата. Виж как усещаш времето и колко трайни са ефектите от такива преживявания.

Трупай не само снимки, а реални спомени от преживявания.

Опитвай се да запомняш мириса на въздуха, цвета на местата, звука на вятъра. Защото никъде, никога, нищо не е същото, но ти можеш да създаваш своите традиции. Тези, които винаги ще те напълнят с живот, когато си уморен.

Калина с усещане за пясък под краката си и с книгата в ръцете си: „Нямам време да имам време“