Домашен любимец и липсата на време

С това заглавие, ако имаш домашен любимец и нямаш достатъчно време, навярно веднага си каза:

„Ха така, сега ще видя какво най-после мога да направя за домашния си любимец!“

Не си далече от истината, въпреки че малко ще те разочаровам или по-скоро, ще те преведа по други пътеки, но пък много качествени за това, което искаш да постигнеш – повече време.

Имаш ли време?

Виж, не те питам имаш ли домашен любимец, защото този, за когото ще ти разкажа, всеки си го има.

Но…имаш ли време?

От опит знам, че повечето хора отговарят отрицателно. Това е интересно, защото онези, които пък имат време, също разполагат с 24 часа. Има едно много важно нещо в живота на всеки от нас, което е определящо за това, дали имаме или нямам време. Днес ще ти разкажа лична история. Тя е важна, защото участникът в нея има пряка връзка с имането и нямане на време. Осъзнах го една сутрин. Трябваше да е най-обикновена сутрин в почивен ден, когато не бързаш, уж. Имаш време, поне да се наспиш. Е, да де, ама, не!

Той

Една поучителна история от неделна сутрин, когато исках да продължа да спя, но той не ми позволи:

„Имам си“ домашен любимец. Имам го откак се помня, ама до скоро си мислех, че това съм аз. Домашния ми любимец е типичен – сутрин, събудя ли се, размърдам ли се, нямам никакъв шанс да продължа да спя.

Скача и иска да се занимавам с него.

Знам, че трябва да го разходя, но така искам да си остана в заспало състояние. Ама не съм. Точно той ми напомня, че не съм спящата вече.

Играта продължава

Пращам го другаде, хвърлям чехъла към другата стая, та там да си намери кой да се занимава с него. Но чехълът се връща пак при мен и домашния любимец – щото си е мой и трябва аз да си го разходя.

Домашния ми любимец си мисли, че той е водач…и моят казва „Калина“. До скоро и аз така си мислех. Докато разбрах, че трябва да го дресирам. Да си знае господаря. Но и все така трябва редовно да го разхождам, да си играя понякога, да му обръщам внимание. Иначе прави каквото си иска, а аз направо полудявам.

Домашният ми любимец винаги ще бъде с мен, а аз съм му шефът.

Той все още си мисли, че е „Калина“, но се казва „Ум“ и не е куче нито друг животински вид домашен любимец. Ум е.

Моят ум

До тук с аналогиите! Както, може би, знаеш, нашите мисли никога не спират, щом сме живи. Безкраен поток от свързани и несвързани, с цел и без цел, мисли от вчера, днес, утре, минало, бъдеще…

Пътуват си в умовете ни.

Планираш, спомняш си, насън и наяве. Докато спиш, си мислиш, че не мислиш, освен ако не сънуваш. Всъщност, пак мислиш. Но с отваряне на очите ти, се започва „усиления труд“. И ако си в емоционално силен период, забрави да поспиш още! Това се случи с мен онази сутрин. Случвало се е и на теб. Пробуждаш се леко, искаш да продължиш, но мислите са вече осъзнавани и мира няма да имаш. Тогава си дадох ясна сметка, че е нужно да се позапозная в моя ум и да си поприказваме за нашите отношения.

Умът не ни е враг, а домашен любимец

♪ Медитация за пълен релакс на ума

Често говорим за умовете си, като за врагове, създатели и защитници на егото.

Имаме и основание за това. Умовете ни обаче нямат никаква вина, още повече, причина да бъдат наши врагове. Това е твоят си ум и той се грижи за теб, както му позволиш. Само твоя е отговорността да го ползваш тогава, когато има нужда, а когато е добре му намалиш звука.

Твоят ум не си ти. Също, както домашният любимец не е господаря си. Това е просто твоят ум.

Както и тялото ти не си ти. Това е твоето тяло. Кой си ти? Който осъзнава и ги ползва. Те са твои инструменти да съществуваш. И за да работя добре и ти служат достойно, грижи се за тях.

♪ Медитация за освобождаване от ненужни мисли

♪ Медитация за отпускане на тялото

Грижи се ума си и мислите в него и ще имаш един по-успешен и приятен живот. Тук те очакват още идеи как да се грижиш за ума си: Как да се грижим за ума си

Книгата „Нямам време да имам време“ те очаква тук: МАГАЗИН