Имаш ли време за себе си?

Шокирах се, когато започнах да осъзнавам колко много хора дори нямат идея какво е „време за себе си“.

Това до голяма степен е определено от местната българска култура.

Погледни назад в семейните ни традиции и ще видиш, че в детството ни е имало „време за игри“ и това е било „времето за себе си“. С порастването игрите изчезват, а времето се запълва с отговорности, задължения и ангажименти към семейството. В началото е родното ти семейство. Очаква се, изисква се помощта ти за какво ли не, което може и да е свързано с твоя живот, но съвсем не значи, че харчиш времето си за себе си. Елементарен пример:

„Оправи си стаята. Това е твоята стая.“ – но не и в смисъла, че искаш да се дадеш времето за чистенето ѝ и т.н. 

Включването в други семейни дейности започва да запълва почти цялото ти свободно време. Онова след училище, извън лекции. Дори ваканциите на младите хора отдавна не са реално месеци. Отрано започваме да работим, да си докарваме доходи. Е, това не е време, похарчено за себе си.

Какво е „време за себе си“?

Много сладко нещо, за което сме забравили, защото:

Сме станали големи и отговорни хора.

Точно се откъснеш от родителите и се почва връзка. Тя изисква време, но много моля, това не е „времето за себе си“. Това е споделено време с някой друг.

Появят се децата.

Чудно, ама времето с тях, не е „времето за себе си“.

Приятели, хобита…

Донякъде може и да значи „време за себе си“, но нека ти разкрия истинския смисъл на това „време за себе си“:

Свобода и радост

Представи си, че си невидим! Другите не знаят, че ти съществуваш. Можеш да правиш каквото си искаш. В това не е нужно да има смисъл. Не се очакват резултати. Никой нищо не те пита, не ти говори и занимава с нещо извън теб. Няма съревнование кой е по, по и най. Не е нужно да си Мис или Мистър Свят. Няма други, никой не ти дава оценки.

Във „времето за себе си“ времето не тече.

Часовото време няма значение. За никъде не бързаш. Свободен си и ти е приятно. Доставяш си нужното само за теб и то по начин, който на теб ти харесва.  Няма съвети и коментари. Ето защо казах, че хобито и приятелите не са точно „времето за теб“. Това ще ти подскаже още: Светът няма да свърши без мен

Да имаш време за себе си е талант и единственото, което планираш в него е самото му съществуване. Кога и от колко до колко „тебе те няма за другите“?

Талантът да имаш време

Нужен е талант, защото от малки не са ни научили да имаме граници. Границите, които очертават „твоя живот без другите“. Границите, които казват:

„Ти си до тук. Тук съм само аз.“

Никой не ни е научил на Асертивност. Виж тук повече: Речник на понятията от Емоционалната интелигентност. Толкова не знаем какво е това, че не си и помисляме, че имам право на време само за себе си, пространство само за себе си, решения само за себе си, финанси само за себе си, почивка само за себе си. Толкова не знаем какво е това, че ако другите изчезнат, губим смисъл. Объркваме се от празнотата и не знаем с какво да я запълним. Не правим разлика между „самота“ и „да бъдеш сам“. И така:

Талант да имаш „време за себе си“ има не всеки, защото първото условие е да се обичаш достатъчно.

Какво означава „да се обичаш достатъчно“? Често бъркаме този израз с онова, което е „егоцентризъм“. Често, дори не си даваме сметка за разликата между Его, егоист и егоцентрик. А това, е от огромна важност за това как си разпределяме задачите във времето и какво слагаме като приоритет. Повече по темата тук: Его, егоист, егоцентрик

Важно е да имаш време за себе си

Важно е да се обичаш. Да не забравяш себе си. Попитай се защо животът е твой, ако в него няма време само за теб и твоите желания. Роден си  свободен, после си опитомен от обществото и ето, че един ден те забравят за теб и ти изпадаш в дупка. Повярвал си, че без другите и връзките си с тях, си никой. Нямаш значение.

Тогава чий живот живееш, ако без тях си никой? 

♪ Медитация за любов към себе си

Хора ни напускат, децата си тръгват и животът ни „свършва“. Чий живот? Може би сега започва? И често откриваме себе си, когато останем сами. Но в началото дори не знаем какво да правим с това време, в което другите ги няма. Ще си позволя да ти дам един съвет:

Научи се да оставаш сам понякога и няма да се страхуваш от самотата.

Самотата е тъга по друг, но е пълна с липсата на любов към себе си.

Кой не иска време за себе си?

Може и да не вярваш, но повечето хора не страдат от липса на време за себе си, а просто не искат това. Оплакват се от едно, но страхът е, че може да открият нещо в самостоятелността, което да промени отношението им към всички обвързаности до момента.

Когато останеш сам, се срещаш със себе си такъв, какъвто си – без маски, без роли, без костюми и декор.

Разбираш, че животът е пълен с неща, които искаш да правиш, да се научиш, да преживееш. Откриваш себе си и своята необятност. Срещаш се със свободата и радостта. Но преди това, си позволяваш този „лукс“. Много хора дори подозират, че могат да изберат да си живеят сами. Въобще в свободата да бъдеш себе си има много плашещи обществото неща.

Във времето за себе си можеш да чуеш своите собствени мисли, вътрешния си глас, да осъзнаеш истинските си чувства.

Но, знаеш ли, най-важното, което искам да ти кажа днес е, че когато намираш и си даваш време за себе си, ти се завръщаш после към живота с другите много по-пълноценен: 

Когато обичаш себе си, обичаш по-истински другите. Когато си благодарен за това, което си направил за себе си, си много по-благодарен на другите за това, което са. Когато си се освободил от ненужното и „презаредил батериите“ си, ех…можеш да правиш чудеса. 

♪ Сутрешна медитация за благодарност

Ако обичаш да слушаш подкасти, този ще ти е много полезен: ♪ Кариера, деца и лично време

Книга за времето „Нямам време да имам време“ – МАГАЗИН

 

Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
YouTube
YouTube
LinkedIn
Share
Instagram

Запиши се, защото получаваш!

Всеки с регистрация получава периодичен бюлетин и e сред първите, които научават най-новото от tobekalina.com

 

Моля проверете посоченият от Вас е-майл адрес, за да приключите записването си.