Част 3, Глава 2

„Никога няма да намерите време за нищо. Ако искате време, трябва да го създадете.“

Чарлз Бикстън

ОТЛАГАНЕТО И ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА

Калина Стефанова

ЛИЧНО

Преди да напишем тази книга, идеята беше да направим един семинар и един уъркшоп по темата. Започнахме да движим всичко едновременно. Много работа отхвърлихме, бяхме почти готови, но имаше обективни причини да го отложим – два пъти. Наистина бяха обективни, но ние с Бианка обичаме да ходим на дълбокото и да си носим отговорностите, и се насочихме към субективните причини да отлагаме. Много просто – признахме си, че не ни се прави в този момент това. Темата си е актуална. Изпитвахме вдъхновение, удоволствие и пълноценност да пишем. Останалото ни дърпаше все назад. Тогава? Избрахме това, което ни привлича и променихме формата на това, което ни спираше. Отлагането изчезна. Ето я книгата.

ТЕОРИЯ

Както вече споменах по-горе, има причини за отлагането. Те са:

Обективни причини
Субективни причини

Обективните могат много лесно да се слагат като маска на субективните. Иначе казано, молим се да завали дъжд, та да не караме колела през уикенда. Вместо да си признаем, че никак не ни се прави точно това. Естествено, че има и обективно-обективни причини. Когато самолетът закъснее, отлагаш срещите за по-късно. Голямото изкуство е да хванем личните си причини за отлагане и да не се крием зад обективните. Казват, че има тип хора, които отлагат. Някои си го обясняват и със зодиакалните знаци. Трети се опияняват от това, че учените се занимават с техния феномен. Шегувам се и не се шегувам. Хайде, малко „забавна наука“:

Кой отлага най-много?

Творците

Американският професор психолог Адам Грант, автор на книгата „Originals: How Non-Conformists Move the World „(Особняците: Как неконформистите движат света), е убеден, че именно креативните и оригинално мислещи хора са най-податливи на отлагане.

Свободолюбивите

От гледна точка на британския психолог Ана Абрамовски, натурите, които често отлагат, всъщност показват активно своята степен на независимост и самоувереност, въпреки че усещат притискане от крайния срок.

Бунтарите

Други изследователи твърдят, че отлагането на задачите до последния момент е типично за децата на строги родители. Щом направите нещо на момента, рискувате да ви натоварят с още и още задължения – особено ако ви ги налага човек, на когото не можете да кажете „не“ без риск от сериозни конфликти. На строг родител трудно се казва „не“. Тогава на помощ идват защитите – „след малко“, „ей сега“ и „утре“. И така си го караме нататък в живота.

Популярните съвети за справяне

Всеки съвет и стратегия, които досега са ви попадали или не, са свързани с някаква ваша по-дълбока причина. Осъзнавана или не, тя стои там на пътя и пречи. Отлага това, което пак със същия този ум, разбираме, че не е добре да се отлага. Това двоумене, тази битка е изтощителна. Затова първото и най-ценно осъзнаване е, че преодоляването на отлагането води до намаляване на стреса. Отлагането отново и отново, добавя още стрес. Вие какво избирате за себе си?

Преди да продължим с разни начини за „избягване“ на отлагането, дебело ще подчертая, че нещата подлежат и на отмяна, изваждане от живота ни. Неслучайно преди малко сложих думата „избягване“. Повечето от популярните стратегии ни казват как да излъжем ума си и да го накараме да направи нещо, което не иска.

Голяма битка пада. Един път се „нахокваме“, че все отлагаме, втори път „подмамваме врага“, да го вкараме в „правия път“. Преди всичко не се обвинявайте, че сте това, което сте! Май сте го правили достатъчно? Ние ви предлагаме повече любов и разбиране към себе си, към вашата същност, доверие, че сте перфектни, каквито сте, и мобилизация на енергията да откриете какво за вас е най-доброто.

Преди да започнем да тренираме ума си, защо не проверим истинските доводи да не ни се прави нещо? После проверяваме още ли ни е важно да го направим, и чак тогава избираме стратегия за „манипулация“ или смяна на посоката тотално.

Накратко:

Изследване на истинските доводи
Проверка на важността
Избор: стратегия или тотален отказ

За това ще ви улесни много методът, наречен „Квадратът на Декарт”.

Виж ПРАКТИЧНО в края на главата!

ЛИЧНО

Признание

В какво всъщност вярваме, когато отлагаме нещо? Истинската причина да избираме точно такова отношение и действие (в случая бездействие) е някакво наше убеждение.

Защо да отложа?

Може и да не ми се наложи
Може да не се случи нещото
Може друго да се случи

Общо взето, очакваме да ни се размине. Отлагаме ли, докато дойде „краят“ от само себе си. Защо искаме „край“? Защо не ни харесва настоящето? Какво има в него? Ние (аз) и другият свят. Искаш ли да си друг? Искаш ли другите да са други?

Възможно ли е да искаш да си друг, другаде и по друг начин?

Можеш ли да бъдеш честен докрай със себе си и да видиш, че отлагането може да е огледало на нещо, което блести в очите ти, но не искаш да видиш? Можеш ли да се задвижиш в друга посока, по-добра за теб?

Да се обичаме. Да се харесваме. Да си прощаваме. Да приемаме.

Можем да променяме света, започвайки от себе си.

След като видим истинското лице на отлагащия, може да пробваме и различните стратегии, които ни предлага обществото и животът. Да прилагаш преди да си наясно с реалното положение, може да ти отнеме още много загубено време. Може да те доведе до излишни разочарования, ниска самооценка и съществена загуба на мотивация за решаване на проблема. Нашата препоръка е винаги да започвате от себе си и тогава да посягате към инструментите отвън. Предлагаме някои популярни стратегии за преодоляване на отлагането.

ПРАКТИЧНО

Практика „Квадратът на Декарт“

Изберете си нещо, което отлагате или избягвате. Чрез тази практика ще разберете своите вътрешни мотиви и вярвания, заради които страните от „нещото”. Сложете на своите везни, кое е наистина важно за вас днес. Най-ценното е да разберете защо отлагате и не иде реч за отговори, като „трудно ми е“, „неприятно ми е”… това е резултат от друга причина, не е причината. На тези въпроси е добре да се отговаря с думи, които казват какво вярвате, че се случва, се е случило, ще се случи, ако това се направи или не.

Квадратът изисква да отговорите на въпросите:

Какви за плюсовете, ако направя това?

Какви са плюсовете, ако НЕ направя това?

Какви са минусите, ако направя това?

Какви са минусите, ако НЕ направя това?

Нарича се „квадрат“, защото разполагате в квадрат, разделен на четири части въпросите и вашите отговори. На пръв поглед изглежда очевидно, ясно и даже че се пита за едно и също два пъти. Не съвсем. Убедете се сами и бъдете честни със себе си!

Стратегии за „Справяне с отлагането“:

1. „Първо горчивото хапче, после вкусният сок“

Започнете с най-неприятното. Ако нещо не ви е приятно и все го оставяте за накрая, повече от ясно е, че колкото повече време минава, толкова по няма да ви се прави. Ще си намерите нови и нови „основателни“ причини да го оставите за утре. „Утре“ не съществува. Имаме само „днес“ и „сега“.

2. „Държа на думата си“

По-стриктни и редовни сме, когато се ангажираме с други хора. Често хората са склонни да се мобилизират и да направят нещо за друг повече, отколкото само за себе си. Ако сте от тях, ползвайте това в своя изгода. Проучванията показват, че по-често хората се задвижват да реализират нещо, когато са с други, отколкото когато са сами. Компанията на приятел може да бъде стимул, развлечение, източник на успокоение или морална подкрепа.

3. „Готов за всеки случай“

Колкото и да не ти се прави нещо, все има някаква част, която можеш да направиш предварително, без много зор и навлизане в същинската дейност. Тази част е лесна и се казва подготовка. „За всеки случай“, ако ти се доправи днес това нещо, да си имаш наличните материали, разчистеното място, приготвени листове, „подострени моливи“. Повярвайте, по-вероятно е „да ви се доправи” нещото, когато вече сте готови с подготовката му. Ще ви издам една тайна: Започнали сте, без да се усетите. Подлъгали сте упорития инатлив ум. Е, започнал си, защо да не продължиш?

4. „Заслужена награда“

Обещайте си награда за свършеното. Това ще ви движи през цялото време. Когато направите дори и крачка, наградете се частично. Разбира се, тук важното е наградите да съответстват на свършеното. Иначе, рискуваме да забравим да го довършим. Да ни се услади награждаването, ама за какво!?

5. „Противно на логиката“

Увеличете честотата! Противно на логиката, ако имате да правите нещо няколко пъти седмично, много по-вероятно е да го отлагате все за друг ден, отколкото ако го фиксирате всеки ден. Може да е по-малко, но когато знаете, че днес го правите и утре пак, просто го правите. Ето какво забелязах с тренирането си във фитнеса или ходенето на йога: Не мислиш кога. Това е днес.

Може да са няколко поредни дни и после да знаеш, че два-три дни не се занимаваш със същото. Правете всеки ден онова, което и днес отложихте!

6. „Сладък спомен“

Беше ли ви хубаво, когато предишния път приключихте неща, които все сте отлагали? Е, това хубаво чувство пак ще дойде. Това спомняне улеснява значително придвижването ни в точката на действие.

7. „Редуване“

Редуването на нещо по избор с нещо, което не ви се прави е добър метод за продължаване, вместо отлагане. Винаги знаеш, че след „трудното“ или „немечтаното“ идва нещо приятно. Това може да е просто кратка почивка, релакс, четене на вицове, бърз чат в нета. И после пак нещо „задължително“.

8. „Ученическа скамейка“

Колкото и да ни е странно, дори неприятно, слагането на задачите в график, по часове, върши добра работа. Спомените от това как сме се учили в училище са трайни и механизмите са в нас. Пробвайте да фиксирате време за нещата. От… до – правя това. Казвам пробвайте, защото има хора, за които това не работи. Идеята е да не се стресирате допълнително, а да го ползвате, ако има организиращ ефект. За много от нас да знаят, че правят нещо само в ограничено време, само един час например, действа доста успокояващо. Нерегламентираното време за задачите може да ни създава чувството, че това ще отнеме много време, целия ден или още повече. Когато не ни се прави нещо, то изглежда много по-голямо, отколкото всъщност е!

9. „Списък“

Списъците вършат добра работа не само за да не забравим, а и за да видим накрая какво е направено. Отмятането на задачите действа изключително освежаващо, мотивиращо, релаксиращо и намаляващо стреса. Без списък, черно на бяло, главата ни е пълна с куп неща, които тежат. По-лесно се освобождава умът, когато зачертаем свършеното. Не се изважда лесно от мислите ни нещо, дори когато е приключило. Пишете списъци. Навсякъде и си ги проверявайте. Отмятайте!

10.„Капка по капка“

Да отлагаме нещо, често е свързано с това, да ни е прекалено голямо, дълго, тежко… отвсякъде изглежда невъзможно. Затова, действаме на малки части. Разделете „голямата картина“ на пиксели. Помните ли как оцветявахме картинки разграфени на квадратчета? Същото е.

11.„Всичко е важно“

Възможно е и да отлагаме нещо, защото ни изглежда незначително. Тогава му намираме мястото в „голямата картина“ и се мотивираме от важността на голямото. Тази стена е част от къщата, която строя. Ще я боядисам днес.

12.„По моя си начин“

Най-честата причина да отлагаме нещо е, защото се опитваме да го правим по „нечий начин“, а на нас не ни се получава, както на другите. Забравете за сравненията! Намерете своето време за начало и край, своето темпо, своите задоволяващи резултати. По-добре вашето хубаво, отколкото „доброто“ според другите, ама блокиращо ви още на входа! Във вашия живот живеете само вие. Вие си носите обувките, нали? Значи, вие си ги избирате и ползвате, според вашия ход.

13. „Забравете съвършенството“

Голяма заблуда е да си мислим, че утре ще бъдем по-добри от днес. Никога не си по-готов, ако имаш съмнението като програма в главата си. Никой не е съвършен, нищо не е съвършено. Или по-скоро, всичко е съвършено, каквото е тук и сега. Днес сме своите 100%. Дайте ги, получете ги. Друг живот няма, освен днешния. Утре ще сме по-слаби, по-глупави, по-страхливи, по-несигурни. Днес си най-добрата си версия. А като дойде утре-то, пак така. Свършената работа е по-добра от „перфектната“, ама незапочната!