Неведнъж ми е било много тежко,

непосилно, безумно за справяне…невъзможно за живеене. Тичах и не спирах, поемах още…и още…И колкото повече носех, толкова по-не справях. Не, не със задачите. Тях винаги изпълнявах. Побеждавах Времето, но не се справях със себе си. Нямаше ми го удоволствието от свършеното, удовлетворението от успеха, радостта от здравето ми. Усещах изнемогване, кратка почивка и отново фурсиране. Нещо не ми звучеше като да е „моята песен“, „моят филм, в който аз играя главната роля“. Нещо трябваше да е различно. Но какво? Себе си не можех да сменя. Живота е просто живот. Оставаше да променя подхода, стратегията, гледната точка, възприятието. И така достигнах до трите списъка в живота си. Прочети тук:

https://bit.ly/2QEFgkt

„Медитацията ни доставя повече време“

Как? Повечето хора биха поспорили, че всъщност, ни трябва време да посветим на медитирането. Така е. Ефекта от медитирането е получаването на повече време за живота, който искаме да живеем. Звучи като магия и е така. Приучаването на ума, тялото и всичките съставности...

Живот в минало време

Изкушението да знаем всичко за другите е почти толкова коварно, колкото да си живееш в минало време. Всичко, отдавна е приключило. Нищо не е същото – нито за теб, нито за другите. Друго е времето, други сме вече. Има ли смисъл да похарчим време с въпроси за миналото...

„После“ не съществува

„После“ не съществува Отлагаме, отлагаме, отлагаме…Накрая сме направили „неотложното“ и сме забравили да живеем своя живот. Нямало е време да обичаме, нямало е време да простим, нямало е време да летим. Това решава не Времето, не някой друг, а само аз. Защото,...