непосилно, безумно за справяне…невъзможно за живеене. Тичах и не спирах, поемах още…и още…И колкото повече носех, толкова по-не справях. Не, не със задачите. Тях винаги изпълнявах. Побеждавах Времето, но не се справях със себе си. Нямаше ми го удоволствието от свършеното, удовлетворението от успеха, радостта от здравето ми. Усещах изнемогване, кратка почивка и отново фурсиране. Нещо не ми звучеше като да е „моята песен“, „моят филм, в който аз играя главната роля“. Нещо трябваше да е различно. Но какво? Себе си не можех да сменя. Живота е просто живот. Оставаше да променя подхода, стратегията, гледната точка, възприятието. И така достигнах до трите списъка в живота си. Прочети тук:
Неведнъж ми е било много тежко,
