Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Животните нямат усещане за време

Знаехте ли това? Може би, защото няма часовник…и работно време? При всяко положение, може да бъдете сигурни, че ако домашния ви любимец стои у дома и ви чака да се приберете, за него е същото дали ще е след  5 минути или 5 часа. Драмата е само в нашите глави. Нашите , човешки умове имат понятието за време. Това ни прави трескави, тревожни….невъзможни, стресирани.  Все ни казват: „Забави малко темпото!“, ама кое темпо? Е, това на Ума ни. Той е препускащият. Затова е нужно да се грижим за него. Ето нашите предложения.

Една поучителна история

от неделна сутрин, когато исках да продължа да спя, но той не ми позволи.

Имам си домашен любимец. Имам го откак се помня, ама до скоро си мислех, че това съм аз.

Домашния ми любимец е типичен – сутрин, събудя ли се, размърдам ли се, нямам никакъв шанс да продължа да спя.

Скача и иска да се занимавам с него. Знам, че трябва да го разходя, но така искам да си остана в заспало състояние, ама не съм, точно той ми напомня, че не съм.

Пращам го другаде, хвърлям чехъла към другата стая, та там да си намери кой да се занимава с него. Но, чехъла се връща пак при мен и домашния любимец – щото си е мой и трябва аз да си го разходя.

Домашния ми любимец си мисли, че той е водач

…..и се казва Калина….

До скоро и аз така си мислех, докато разбрах, че трябва да го дресирам, да си знае господаря, но все така трябва редовно да го разхождам като му се прииска внимание(или да го пратя при друг).

Винаги ще бъде с мен, аз съм му господарката, но и трябва да се грижа за него и редовно да го разхождам.

Той все още си мисли, че е Калина, но се казва Ум…..

Красивият Ум

винаги ще бъде с мен, но аз съм водача на глутницата, иначе ….луда ме прави и се изхожда където си поиска, ако не го извеждам редовно на разходка.

До тук с аналогиите!

Както, може би, знаете….нашите мисли никога не спират, докато сме живи. Безкраен поток от свързани и несвързани, с цел и без цел, мисли от вчера, днес, утре, минало, бъдеще….пътуват си в умовете ни. Планираме, спомняме си…насън и наяве. Докато спим, си мислим, че не мислим, освен ако не сънуваме. Но с отваряне на очите ни, се започва „усилен труд“. И ако сме в емоционално силен перид, забрави да поспиш още!

Често говорим за умовете си, като за врагове,

създатели и защитници на егото. Имаме и основание за това. Умовете ни обаче нямат никаква вина, още повече, причина да бъдат наши врагове. Това е нашият си ум и той се грижи за нас, както му позволим. Само наша е отговорността да го ползваме тогава, когато има нужда, а когато е добре му намалим звука. Моят ум не съм аз, това е моят ум. Както и тялото ми не съм аз – това е моето тяло. Кой съм аз? Който осъзнава, ползва, грижи се за това.

Запиши се, защото получаваш!

Всеки с регистрация печели безплатно аудио и получава месечен бюлетин на tobekalina.com

Веднъж месечно очаквайте аудио с медитация, идеи за пълноценен живот или насоки за развиване на умения от емоционалната култура, говор и публично поведение

Моля проверете посоченият от Вас е-майл адрес, за да приключите записването си.

Share This
%d блогъра харесват това: